Мъртвите сибирски полета

Тъй е: всеки има в света нещо, което му е най-скъпо. И най-могъщите често се покоряват пред децата си. Барон Бронт побърза да си отиде вкъщи. Като влезе в салона, един глас му каза:

— Е, най-после дойдохте, господин барон. От половин час ви очаквам.

Баронът подаде ръка.

— Нося ви важни новини, но за това по-късно. Разрешете ми — най-напред да съблека палтото си.

Той позвъни и подаде палтото и шапката си на влезлия слуга.

— Днес доведох работата до край и зная, че съм на чисто.

— Поискахте ли Клариса?

Баронът му разказа всичко, дори и онова, което се бе случило с брата на милионера.

— Значи тя ви отказа? — попита Бакунин.

— Тъй е, отказа ми, и то така решително, сякаш е на тридесет години, а не на седемнадесет.

— Във всеки случай тя е изгубена — каза Бакунин. — Ще трябва да я пожертвуваме само за да отмъстим на баща й.

— Какво? Вие искате да убием Клариса заради баща й!

— Не, това не. Ала Клариса трябва да бъде заменена с някоя друга, да бъде отстранена от баща си. Тя е неговият ангел-пазител.

— Не ви разбирам, Бакунин!

— Добре, ще ви обясня.

Той се приближи до една кошничка с цветя и взе две еднакви рози.

— Погледнете тези рози, бароне. Нали не можете да ги различите? Имат еднакъв цвят и еднаква миризма.

— Наистина чудна игра на природата.

— Същото е, видите ли, и с хората — добави Бакунин. — Както тези две рози са еднакви, така природата е създала и две еднакви девойки — и двете хубави, красиви, човек не може да ги различи. Клариса е едната от тях.

— А другата? — запита учудено баронът. — Къде е?

— Това е моя тайна — мило отвърна Бакунин — и аз реших да използувам тази игра на природата.

Приближи се до барона и му пошепна:

— Клариса ще изчезне, а на нейно място ще се появи друга, която и самият баща на Клариса ще вземе за своя дъщеря. След това Николай Ягодкин ще бъде и осрамен.

— Мислите ли, че ще успеете, Бакунин? Мислите ли, че и майката няма да познае дъщеря си?

— Има основания да се страхуваме от майка й. Но за щастие тя след няколко дни ще отпътува за Париж и ще остане там половин година.

Барон Бронт искаше да зададе още един въпрос, нов този миг слугата потропа и влезе.

— Една гърбава жена отдавна стои вън и очаква барона. Днес вече три пъти идва и иска непременно да говори с господин барона. Ето я!

— Извинете, господа, може би видът ми е твърде безобразен, ала става въпрос за живота на един човек.

Баронът и Бакунин веднага познаха Петровна, но тя не ги позна, защото бяха маскирани.

— Спасете го, господа, спасете го, ако е възможно.

— Успокойте се, госпожице, и по-разбрано ни обяснете кого трябва да спасим и защо именно нас викате — каза Бакунин.

— Слушайте, господа, в тази къща вчера влезе една госпожица и остана дълго време тук. Когато излезе навън, срещна я един младеж, който имал право да я пита какво дири по това време тук.

Барон Бронт започна да трепери.

— А какво отговори госпожицата!

— Нищо не можа да му отговори. Вместо това тя се разплака и се затича към Нева, а той тръгна след нея. О, Боже, те не се върнаха вече у дома си. Само света Богородица знае какво е станало с тях.