Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Колата се плъзна покрай парламента и мина нагоре към голямата сива маса на Уестминстърското абатство, където и последните следи от самодоволство у Натаниел съвсем се стопиха. Тревата пред западното крило бе отрупана с официални превозни средства — линейки, камиони на нощната полиция, купища лъскави лимузини. Сред тях имаше и една с разветия златен флаг на Девъро на предния капак. Самият министър-председател беше тук.
Натаниел слезе и размахвайки идентификационната си карта пред пазачите на вратата, влезе в църквата. Вътре кипеше от дейност. В основния кораб на църквата се бяха струпали магьосници от отдел „Вътрешни работи“ заедно с дяволчетата си и измерваха, записваха, търсеха улики по пода. Придружаваха ги десетки служители от Министерството на сигурността и облечени в сиво офицери от нощната полиция; въздухът бръмчеше от приглушени разговори.
Една жена от „Вътрешни работи“ го забеляза и посочи с палец.
— Те са в северния кораб, Мандрейк, край гробницата. Уитуел чака.
Натаниел я изгледа.
— Коя гробница?
Очите й се изпълниха с презрение.
— О, ще видиш. Ще видиш.
Натаниел тръгна през помещението с влачещо се по земята палто. Обзе го силен трепет. Един-двама от нощната полиция стояха на пост край счупен бастун на каменния под; усмихнаха се открито, когато мина покрай тях.
Той навлезе в северния кораб, където сред купища мрамор и алабастър бяха струпани статуите на най-великите магьосници на империята. Натаниел беше идвал тук много пъти преди това, за да погледа замислено лицата на мъдреците; сега той с ужас установи, че половината статуи бяха без лица: главите бяха изтръгнати и поставени обратно с тила напред, крайниците бяха премахнати; един магьосник с особено голяма шапка дори беше обърнат с краката нагоре. Ужасяващ акт на вандализъм.
Навсякъде се трупаха магьосници в тъмни костюми, носеха проби и дращеха по разни бележки. Натаниел премина през тях зашеметен, докато стигна до едно открито пространство, където, седнали в кръг, се бяха събрали господин Девъро и старшите министри. Присъстваха всички: едрият, мрачен Дювал; дребната Малбинди; приятният Мортенсен; дебелият Фрай. Джесика Уитуел също бе тук и се мръщеше на нищото със скръстени ръце. На един стол, малко отделен от останалите, седеше приятелят и довереник на господин Девъро, драматургът Куентин Мейкпийс. Веселото му лице беше тържествено и същевременно тревожно. Всички бяха мълчаливи и гледаха към едно голямо сияещо кълбо на около метър над плочките на пода. Представляваше екранният глобус на наблюдателна сфера, Натаниел веднага разбра това; в момента показваше нещо, което явно беше въздушна гледка на част от Лондон. В далечината, малко разфокусирана, от покрив на покрив скачаше малка фигурка. Където кацнеше, изригваха малки зелени експлозии. Натаниел се намръщи, пристъпи по-наблизо да получи по-добра видимост…
— Значи се върна от преследването на сенките, така ли? — Едни жълтеникави пръсти го хванаха за ръкава; Джулиъс Талоу стоеше до него, с издаден нос, чертите му изразяваха антипатия. — Беше крайно време. Тук адът се отвори.
Натаниел се дръпна.
— Какво става?
— Разкри ли тайната зад голема? — Гласът на Талоу преливаше от сарказъм.
— Ами не, но…
— Колко изненадващо. Може би ще искаш да разбереш, Мандрейк, че докато ти се шляеше из чужбина, съпротивата удари отново. Не някой тайнствен голем, не някой мистериозен предател, използващ забравени сили, а същата съпротива от хора, с които ти не успяваше да се справиш през цялото това време. Не се задоволиха, че разрушиха половината Британски музей онази нощ, ами сега са нахлули в гробницата на Гладстон и са пуснали един от афритите му. Който, както виждаш, е щастлив на свобода в града.
Натаниел премигна, опита се да осъзнае всичко това.
— Съпротивата ли е направила всичко това? Откъде знаете?
— Защото открихме телата. Не е замесен никакъв гигантски глинен човек, Мандрейк. Можеш веднага да забравиш тази идея. А и скоро ще бъдем без работа. Дювал…