През страната на скипетарите

— Сетих се за нещо. Слушай, от Анка разбрах, че живеете недалеч от Юскюб. Знаеш ли за Вейча, което се намира зад Калканделен?

— Много добре! Доста пъти съм бил там.

— А да си чувал за някакъв хан Каранорман?

— Имаш предвид старите развалини на някогашната странноприемница?

Отговорът му съвпадаше със сведенията, които Суеф ми бе дал предишния ден. Значи в това отношение беше казал истината.

— Да — казах аз в отговор. — Пътят ни вероятно ще продължи в тази посока. Търся един голям престъпник, който вероятно е приятел и довереник на Мурад Хабулам.

— Какво, моят ага се е сприятелил с такива хора?

— Да. Мъжете, които днес бяха при него и искаха да ни убият, също са разбойници и убийци. А какво представлява агата, можеш да разбереш по това, че искаше да ни отрови.

— Вярно е, ефенди. Повече няма да остана тук! Ще напусна тази къща и ако позволиш, ще те придружа до Вейча.

— Точно това исках да ти предложа. Първоначално дотам трябваше да ни заведе Суеф, но след случилото се и дума не може да става за подобно нещо. На теб и Анка няма да ви навреди, защото предполагам, че и тя не иска повече да остане при досегашния си господар.

— Разбира се, че не — отговори Яник пламенно. — Наистина, с това времето на нашето щастие ще бъде удължено, ако се наложи тя да остане по-дълго без работа и заплата…

— Е, що се отнася до това, и ти, и Анка ще получите парите си от мен. Вие двамата ни спасихте живота. Така че от нас трябва да искате възнаграждение, което да отговаря на вашата заслуга и на нашите възможности.

— Така е! — извика някой зад вратата. — Няма да позволим да се говори, че сме били неблагодарни, сихди.

Тези думи бяха изречени от Халеф. Беше се върнал от обора и бе чул последната част от разговора ни. Той продължи:

— За съжаление не сме богати, но сигурно все пак ще успеем с нещо да допринесем за щастието ви. Щом заради нас губите сегашната си работа, ние трябва да се погрижим да не е необходимо пак да търсите друга. Затова, Яник, с цялото достойнство в душата си те питам, дали искаш Анка за жена?

— Да, да! — засмя се доволно Яник.

— И кога?

— Възможно най-скоро.

— А ти, цвете на Килиеели и спасителка на нашия живот, ще вземеш ли този момък за съпруг, на когото винаги ще се подчиняваш, ако той е съгласен да не изисква от теб глупости?

— Да, нека стане мой мъж — каза момичето, изчервявайки се.

— Е, нека тогава нашата благословия се изсипе върху вас от тази кесия на щастието и благодарността. Аз съм славният касиер на нашата дружина. Това бяха пари на нещастието, но ние решихме да ги превърнем в монети на щастието, а сега ни се удава такава възможност.

Халеф извади голямата кесия, в която бяха парите, чието притежание дължахме на боя при Дерекулибе, и я отвори.