Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Събудих се задъхан и плувнал в пот. Седнах в леглото, вперих поглед в тъмното, представих си лицето му и казах на глас:
— Аз пък те запазих за себе си.
42
Четвъртък сутрин. Времето бе по-добро в сравнение с вчера и приех това като знак, че днес ще убия Асад Халил. Може пък да исках прекалено много.
Говорих с капитан Парези и обсъдихме снощната операция, но нямаше много за казване, освен че е минала добре и че всички — особено моя милост — са свършили чудесна работа. Целта на операцията обаче, Асад Халил, не се беше появила. А точно тогава щяхме да открием колко добри сме всъщност. Парези каза, че вече разполага с хора, които да проверят жилищните блокове и офис сградите на Източна 72-ра, започвайки от тези срещу моя блок. Уведоми ме, че за това ще са му необходими най-малко десет дни — естествено, освен ако не изкараме късмет по-рано.
— Готов ли си за още една вечерна разходка? — попита той.
— За каквото и да е стига да не съм в апартамента.
— Добре довечера ще опитаме нещо различно. Искам да дойдеш в службата към шест вечерта. Вземи такси. Може пък да те проследи някоя кола от Таксиметрови услуги „Пясъчландия“. Но дори това да не стане, трябва да приемем яли да се надяваме, че Федерал Плаза се наблюдава от лицата или от някоя от околните сгради. Става ли?
— Да не искаш да кажеш, че ние може би сме под наблюдение? Това законно ли е?
— Всъщност най-вероятно е. Добре, някъде към девет вечерта. Ще напуснеш сградата и ще продължиш пеша към Кота нула. В района около Световния търговски център след смрачаване е доста тихо и ти просто ще се мотаеш — тъжен, самотен, унесен в мисли за живота и смъртта. По някое време ще продължиш към Батъри Парк. Ще импровизираме, ще преценим какво е най-добро по-нататък.
— Добре. Ти къде ще бъдеш?
— Ще остана в службата, за да съм наблизо.
— Хубаво. А Том?
— И той.
— Искам аз да избера мястото за утре вечер — казах.
— Няма да провеждаме операцията през уикенда — отвърна той. — През почивните дни из града се мотаят твърде много хора.
В това имаше резон, но не останах особено щастлив.
— Опитай да размислиш — казах му. — Разполагаме само с това, освен ако не го намерим по старомодния начин.
— Да. Всъщност през уикенда ще използваме освободените от наблюдение хора, за да тропаме по вратите в квартала ти.
— Добре, но…
— Освен това, Джон, другата възможност е той да те намери.
— Така е. Но трябва да съм на линия за него.
— Ти си на линия и в апартамента — посочи той. — Може пък да опита точно това през уикенда.
Не исках да споря с него и вече мислех да се измъкна от охраната си и да проверя самичък дали Лъва не ме дебне.
— Да видим какво ще стане довечера — рече Парези. — Всъщност Халил може и да се е разкарал.
— Тук е.
Обадих се на Кейт.
— Снощи към един дойде една сестра и каза, че имала съобщение за мен — каза тя. — Помислих си, че си мъртъв.
— Не бих ти оставил подобно съобщение.
— Хич не е смешно.
— Съжалявам, но не мога да набирам вътрешни номера в болницата след полунощ.
— Днес сутринта Том ми прати нов мобилен телефон, така че вече можеш да ми се обаждаш направо.
— Добре.
— Къде беше снощи?
— На разходка в Сентръл Парк. Водя се унил вдовец, който обмисля дали да не се удави в езерото.
Тя не коментира, но май си помисли, че идеята не е чак толкова лоша.
— Прикриваха ме — обясних. — Може би повече от необходимото. И може би Халил и приятелчетата му са надушили играта ни.
Тя помълча известно време, после каза:
— Той е дошъл тук със собствената си игра.
— Така е.
— Довечера ще излизаш ли?
— Да. Тръгвам от Федерал Плаза, следва Световният търговски център, Батъри Парк, после… може да отскоча до някоя пушалня.
— Бих дала всичко да видя Джон Кори да пие чай с араби в пушалня.