Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
На 4 юли17, събота, Вик и Мелинда отидоха на ежегодния бал в клуба — най-голямото събитие през лятото. Тук бяха всичките им приятели, дори онези, които не членуваха в клуба, но имаха покани за бала. Вик се огледа за Ралф Гоздън, но никъде не го видя. Често ходел у Уилсънови, каза му Ивлин Кауан. Тя беше запалена градинарка и даваше съвети по цветарство на Джун Уилсън. Уилсънови бяха дошли в Литъл Уесли само преди четири месеца. Живееха в една скромна къща в северната част на града. Ивлин каза на Вик, че Дон Уилсън взел съвсем на сериозно каквото Ралф му разказал, и Вик си даде сметка, че това е така до голяма степен, защото Ралф не може да не се е представил за жертва на неговата ревност, зложелателство и изобщо на „лошия му вкус“ Разбира се, Ралф би могъл да каже, че с Мелинда са били чисто и просто добри приятели и Уилсънови биха се хванали, тъй като не бяха сред близките им познати. В Литъл Уесли не ги приеха особено любезно и най-вероятно причината беше в Дон. Той беше сдържам и неприветлив с хората, сигурно според него усмивките и общителността не подобаваха на един писател. А пък беше безподобен драскач — фабрикуваше разни уестърнчета, криминалета, любовни историйки, някои от които заедно с жена си, макар че тя била силна по детските книги. Уилсънови нямаха деца.
Двамата се бяха опрели на стената — Дон унил и отпуснат, а дребната му, руса и обикновено оживена жена сега доста умърлушена. Вик сметна, че е така, защото познават твърде малко хора, и им кимна усмихнато за поздрав, като се канеше да отиде при тях да си поприказват, но явно недружелюбният отговор на Дон го възпря. Сигурно Дон Уилсън се изненадваше, че изобщо го вижда тук, при това заобиколен от старите си приятели, сякаш нищо не е било.
Вик тръгна покрай дансинга, като размени по някоя дума с Макфърсънови, с Ивлин и Фил и с неизменната мисис Поднански, чиито внуци също бяха поканени. По-младият, Уолтър, току-що бе завършил право в Харвард. Едва сега Вик осъзна, че Мелинда е донякъде права, като твърди, че хората странят от него — непознатите наистина го отбягваха. Намираха се такива, които го посочваха на партньорите си по танц и после се разбъбряха по негов адрес, но така, че да не ги чуе. Други се извръщаха неловко усмихнати, когато минаваше покрай тях, докато при по-различни обстоятелства сигурно биха му се представили и биха повели разговор. Често се случваше непознати да го заговорят за печатницата. Но Вик нехаеше, че го отбягват и шушукат зад гърба му. Дори се чувствуваше по-спокоен и сигурен, отколкото обикновено на гости, защото това беше гаранция, че Мелинда ще се държи както подобава. Тя явно се забавляваше, макар че довечера сигурно щеше да му каже точно обратното. Изглеждаше чудесно с новата си златиста роба от тафта, която свободно падаше върху гъвкавата й стройна талия и бедрата, сякаш до последния милиметър беше изпипана за нея. До полунощ Мелинда танцува с може би дванадесет кавалери, включително с двама младоци, всеки от които при нормални обстоятелства би могъл да стане приемник на Ралф Гоздън. Тоя път обаче Мелинда се държеше просто приветливо, без да се прави я на богородица, я на мъжкарана, я на „фатална жена“, я на много увлечена — роли, във всяка от които Вик неведнъж я беше виждал. А и не пи кой знае колко. Той беше безкрайно горд с нея. Често се бе гордял с външността й, но твърде рядко, че да си го спомня, с поведението й.
След един танц Мелинда тръгна към него и той чу някаква жена да казва:
— Ето съпругата му!
— О, нима? Толкова е хубава!
Нечий смях заглуши разговора. После думите отново стигнаха до него:
— Нали разбираш, никой не знае със сигурност! Но някои твърдят, че било вярно… Не, не може да го е направил, нали така?
— Ехо! Не се ли умори да стоиш прав? — запита Мелинда.
Гледаше го с оня премрежен поглед на зелено-кафеникавите си очи, с който често гледаше мъжете, като обикновено добавяше и усмивка. Този път не се усмихваше.
17
Националният празник на САЩ, Денят на независимостта. — Б.пр.