Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

В един реномиран английски Годишник на издателя, който излезе през юни, печатницата „Грийнспър“ в Литъл Уесли беше посочена като „образец за типографско майсторство и художествено оформление“, а това означаваше много повече за Вик, отколкото каквато и да било материална облага. Беше горд, че в двадесет и шестте книги, които беше издал, имаше само две печатни грешки. „За стопанството“ беше двадесет и седмата му книга и засега нито той, нито до педантичност добросъвестният му печатар Стивън Хайнс бяха открили някоя грешка, макар че този път опасността беше по-голяма от обикновено, тъй като левите страници се печатаха на гръцки. Един ден щеше да напише очерк за възможността да останат печатни грешки въпреки щателното изчитане. В печатните грешки имаше нещо демонично и непреодолимо, сякаш бяха част от първичното зло, което изпълва човешкия живот, сякаш имаха свой собствен живот и бяха решени на всяка цена да заявят себе си — също като бурените в най-поддържаните градини.

Вместо всеобщо охладняване, както продължаваше да твърди Мелинда, Вик, напротив, намираше, че отношенията им с хората вървят далеч по-гладко. Както Хорас и Мери, така и Фил и Ивлин вече ги канеха без следа от старата предпазливост, когато се бояха да не би в последния момент Мелинда да им доведе било Ралф, било някой друг. Сега всички ги гледаха като семейство, при това щастливо и задружно. Беше му опротивяло през последните години да го глезят разни състрадателни домакини, настоятелно да му предлагат я втора порция, я голямо парче кейк, като да беше изоставено дете или инвалид. Може бракът му с Мелинда съвсем да не беше идеален, но в края на краищата по света имаше толкова по-неудачни бракове — бракове, които се огъват пред пиянството, пред мизерията, пред болестта и лудостта, пред проклетите тъщи, пред изневярата, останала без прошка. Вик се отнасяше към Мелинда със същото уважение и всеотдайност, както в началото на брака им, особено сега, когато виждаше, че Ралф й липсва. Не искаше да се чувствува отегчена или самотна, нито пък да мисли, че това му е безразлично. Заведе я на още два-три спектакъла в Ню Йорк, на два концерта на Тангълуд, а веднъж през уикенда взеха и Трикси и отидоха в Кенебънкпорт да гледат една пиеса с Джуди Андерсън, след което останаха да преспят в хотел. Почти не минаваше вечер, без да й донесе някакъв подарък — кога букет цветя, кога шишенце парфюм, кога шалче от „Бандана“, единствения моден дамски магазин в Литъл Уесли, кога просто някое списание, което тя харесваше, като например „Холидей“. Не бяха се абонирали за „Холидей“, защото според Мелинда било скъпо, а къщата и без това вече била задръстена от списания, макар че Вик го смяташе за по-добро от много други, за които не пропускаха да се абонират. Мелинда имаше особено разбиране за пестеливост. Не пожела например домашна прислужничка, но и много-много не се стараеше да поддържа къщата. Ако рафтовете на библиотеката все пак не затъваха в прах, заслугата беше на Вик — веднъж на четири месеца ги минаваше с кърпа. От дъжд на вятър Мелинда хващаше прахосмукачката, но още на първата или най-много на втората стая се отказваше. Очакваха ли гости, холът, кухнята и банята се „постягаха“ — това бе нейната думичка. Никога обаче не забравяше да зареди с пържоли камерата на хладилника, както и да осигури в изобилие пресни зеленчуци, картофи и портокали, а едно от нещата, които Вик най-много ценеше у нея, беше, че никога не забравяше да се прибере вкъщи, за да обядва с него, независимо какво мисли да прави следобед. Може би смяташе, че поне това му дължи, но във всеки случай го правеше така упорито, както понякога отиваше на любовните си срещи. А и най-малко веднъж в седмицата намираше време да сготви някое от любимите му ястия: жабешки крачка по провансалски, чиле16, картофена супа или пък печен фазан, за който трябваше да отива до Уесли. Грижеше се също той да не остава без тютюн за лула, а тютюнът се поръчваше от Ню Йорк и при това не беше лесно да се разбере кога е на свършване, тъй като Вик пушеше само от време на време и държеше табакерата си ту в хола, ту в гаража, ту в стаята си, където тя рядко влизаше. Според Вик всичките му приятели, включително и Хорас, невинаги се сещаха за добрите страни на Мелинда и затова често се опитваше да им ги припомня.