Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Внимавай! Богове, ще си свариш ръката бе, момче!
Ерик вдигна купата до устата си, отпи дълга глътка, после каза:
— Горещината не ме плаши. Мисля, че е от годините в ковачницата. Виж, когато е студено, е лошо.
— Много ли си гладен? — засмя се Оуен.
Ерик взе голямо парче хляб от масата на готвача и рече:
— Може ли да поговорим за минутка?
Оуен му кимна да приседнат на дънера, който служеше като пейка на хранещите се мъже. Наблизо нямаше никой освен двама помощници на готвача, които чистеха мястото и го подготвяха за сутрешното ядене.
— Откъде искаш да започна? — каза Оуен.
— Бих искал да знам как се озова тук, но първо мога ли да те питам нещо друго?
— Разбира се.
— Когато убиеш човек, как се чувстваш след това?
Оуен замълча, издиша бавно и каза:
— Трудна работа, нали? Убивал съм хора по два начина, Ерик. Като мечемайстор служех на правосъдието и съм обесил не един човек. Винаги е различно и никога не е лесно. А и зависи за какво съм ги бесил. Убийците, изнасилвачите, бандитите, те… Не съм чувствал нищо освен облекчение, когато всичко свършваше. Когато ставаше дума за нещо по-различно, както трябваше да стане с твоята екзекуция, съм мислил, че това е ужасно мръсна работа. Чувствах се, като че ли съм стоял дълго, много дълго в гореща баня — объркан, зашеметен и с пламнала глава. Ако трябва да убиеш в битка, нещата стават по-различни. Там всичко е толкова бързо и обикновено си зает, напрегнат и не ти остава време да мислиш за това. Отговорих ли ти?
— Донякъде. Искал ли си някога да видиш човек да страда?
При този въпрос Оуен се почеса по главата.
— Не мога да кажа. Искал съм да видя някои хора мъртви, но да страдат?
— Днес исках да видя един мъж да умира в страдания. — Ерик му обясни за Ембриса и как е искал убиецът й да изпита дългата, бавна и ужасна смърт на момичето. Когато свърши, добави: — После открих, че едва се сдържам да не се надрискам. Хвана ме страшно разстройство и след това повърнах. А сега най-изненадващо седя тук и ям, като че ли нищо не се е случило…
— Гневът прави странни неща — каза Оуен. — Сигурно няма да ти хареса това, което ще чуеш, но имаше само двама души, които познавах, и които са изпитвали подобни чувства — баща ти и… Стефан.
— Прав си. Не ми хареса. — Ерик поклати глава и се усмихна горчиво.
— Баща ти се държеше така, когато беше разгневен. Когато беше силно ядосан, по-скоро искаше да види врага си ранен и в мъки, отколкото мъртъв. Но това не се случваше често. — Гласът му затихна. — Със Стефан беше по-зле. Той наистина намираше удоволствие в това да гледа как другите страдат. Той получаваше ерекция… възбуждаше се от това. Баща ти трябваше да дава подкупи на не един родител, поради това, че дъщеря му е… обезчестена.
— А Манфред?
— Като се има предвид кои са му родителите — вдигна рамене Оуен, — той е достатъчно прилична личност. Може би ще се харесате, ако се опознаете, но това няма да е тук и няма да е сега. — Оуен погледа Ерик. — Виж, познавам те много отдавна, откакто беше малко момченце. Не забравяй, че в жилите ти тече не само бащината ти кръв. Майка ти е корава жена, но никога не е била зла. Никого не е удряла така, за удоволствие. А Стефан беше най-лошата възможна комбинация от баща си и майка си.
Двамата постояха мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли.
— Мисля, че мога да разбера защо си бил толкова ожесточен към мъжа, убил момичето. Бил си влюбен в нея — обади се след малко мечемайсторът.
— Донякъде — усмихна се Ерик. — Тя се опитваше да ме вкара в леглото си, за да стане съпруга на бъдещия селски ковач. — Той поклати глава със съжаление. — Беше толкова простосърдечна и нямаше никакво лукавство в нея, но все пак…
— Караше те да се чувстваш приятно, нали?
— Да.
— Всички сме повече или по-малко суетни — кимна Оуен — и вниманието на едно красиво момиче рядко се посреща по друг начин от мъжете.
— Но това не обяснява защо исках толкова много онзи мъж да се мъчи и да страда. Все още го чувствам, Оуен. Ако бих могъл да го вдигна от мъртвите и да го накарам да пищи в агония, бих го направил.
— Може би това е чувство за справедливост. Момичето е умряло в мъки, а срещу това той е получил проста и лека смърт.
— Понякога отмъщението се прикрива зад справедливостта — обади се глас от тъмното зад тях.
Оуен и Ерик се обърнаха учудени и видяха Накор, който излизаше от мрака.
— Разхождах се и чух разговора ви. Нещо интересно ли обсъждате? — Без да моли за тяхното разрешение, той седна до тях.
— Разказвах на Оуен — каза Ерик — какво ни се случи днес. Чу ли вече?
— Шо Пи ми разказа — кимна Накор. — Бил си разярен и си искал да поизмъчиш оня мъж, но Боби те е предпазил.