Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Дори и Дионисий потвърди:

— Не, той наистина не е човек, във всеки случай не обикновен смъртен…

Скоро Дорией, който не обръщаше никакво внимание на неприятеля, успя да се добере до паметния камък и подсвирна на свещеното куче. То скочи веднага и тръгна към него, размахало опашка. Спартанецът призова на висок глас духовете на праотците си и най-накрая се обърна към духа на баща си:

— Е, доволен ли си сега, татко мой Дорией? Намери ли най-сетне покой и ще спреш ли да се тревожиш за мен?

По-късно много от очевидците разказваха, че чули как изпод надгробния камък отекнал приглушен глас: „Да, сине мой, доволен съм и най-сетне добих покой.“

Самият аз не чух никакъв глас и не вярвам на тази история, тъй като знам много добре, че това бе всъщност паметния камък на Филип от Кротон, а бащата на Дорией явно е бил погребан заедно с други, незнайни воини, и без особени почести.

Впрочем не отричам, на Дорией може и да му се е сторило, че дочува гласа на баща си, та нали и без това често разговаряше с него ту наяве, ту насън. Той никога не потвърди да е чул глас точно тогава, но и не отричаше разказите на другите, които бяха присъствали на случилото се.

Всички собственици на товарни животни, надявайки се на богата плячка и на добра плата за услугата, побързаха да потеглят към града и погнаха мулетата и конете си. Но над рова нямаше мост, а само няколко греди, които Дорией бе хвърлил напряко, така че им се наложи да се спрат. Не желаеха да нагазят в рова, страхуваха се от коварната му дълбочина.

Дорией се обърна дружелюбно към тях и им каза, че е дошло време да оставят товарите и да се върнат обратно всеки по пътя си. Арсиное, яхнала магаре, се развика с чистия си силен глас, че тези безсрамни мъже не се подчинявали на заповедите й, а се канели да избягат със съкровището и да отвлекат и нея самата. Микон, който при вида на битка не би могъл да постъпи другояче, освен да се напие, изглеждаше в несвяст. Арсиное беше заповядала да го напъхат в един от огромните кошове, които висяха от двете страни на всяко от товарните животни.

Дорией изгледа заплашително мъжете, заобиколили Арсиное, и само погледът му беше достатъчен, за да ги накара да се развикат, че не са разбрани правилно, и че с нищо не са се провинили. От своя страна бунтовниците от Ерикс се изпълниха отново със смелост при вида на безстрашния Дорией и се осмелиха да нагазят в рова, за да последват новия цар в града. След тях пое и керванът от животни — явно никой не искаше да тръгва обратно, но всички бяха на почтително разстояние от спартанеца.

Когато Арсиное пое на магарето си, държейки в ръце клетката с котката, свещеното куче на Сегеста заръмжа заплашително и настръхна при вида й. Щом забеляза това, Дорией реши да побърза и да влезе в града, за да не оскърбява свещеното животно с близостта на твар, която явно не можеше да търпи. Той се запъти с бързи крачки към Сегеста и велможите на града в същия миг се развикаха, че сега е моментът да го нападнат и да го убият. Но тъй като Кримис вървеше неотстъпно до него с високо вдигната глава и ръмжеше заплашително към всеки, който се опитваше да се доближи до тях, сегестяните млъкнаха и се върнаха обратно при бойните си колесници.