Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Спряхме се пред градската порта, за да се почистим от прахта и кръвта, а и да си поемем дъх. Дорией удари вратата с щита си и поиска да бъде пуснат в града. На главата си беше надянал кучешката корона на убития цар. Тя му беше малка, тъй че му се налагаше от време на време да я прикрепя с ръце, ругаейки местните жители за малките им глави. Сегестяните, както и повечето от кучетата им, наистина имаха малки глави и дребни лица.
За удивление на всички присъстващи вратите изведнъж се разтвориха широко и двамата синове на Танаквил пристигнаха, за да ни посрещнат като победители. Те приветстваха Дорией и го нарекоха „цар на Сегеста“, макар лицата им да си оставаха мрачни. След това ни пуснаха в града и бързо затвориха портата след нас. От фокейците бяха останали живи всичко на всичко четиридесет души. Повечето едва се държаха на крака от умора, носейки на раменете си или подкрепяйки под мишница ранените си другари. Народът посрещна Дорией с радостни викове и всички възхваляваха бойното му изкуство. Скоро пред нас се появи и Танаквил с величествени финикийски одежди. Една робиня носеше над главата й златотъкан слънчобран — като доказателство за родството на Танаквил с картагенските божества.
Танаквил приветства Дорией с величави думи и го хвана за ръце, желаейки очевидно да го накара и той да произнесе няколко слова. Дорией й предаде веднага шлема с кучешката корона, който му пречеше, след което застина на място. Той сякаш изгуби изведнъж ума и дума, започна да пристъпва от крак на крак и да се оглежда смутено наоколо, сякаш не знаеше какво да прави оттук нататък.
Според мен спартанецът би могъл да приветства по-сърдечно земната си съпруга, макар и да се беше свързал по мистичен начин с белоногата богиня Тетида. Ето защо аз побързах да се намеся и казах:
— Танаквил, приветстваме те от сърце! Повярвай, за нас сега си по-прекрасна и от слънцето, но Арсиное се намира все още в лагера ни и ние сме длъжни да я спасим, за да не попадне в ръцете на сегестяните.
А Дионисий добави:
— Явно Дорией трябва да каже какво ще правим оттук нататък, но според мен е редно най-първо да се погрижим за съкровищата си, които оставихме до гроба и които овчарите от Ерикс може да разграбят начаса.
Дорией въздъхна и отвърна:
— Да, да, съвсем щях да забравя за всичко това. Надявам се, че баща ми е доволен и душата му е спокойна. Сега обаче е нужно съмнителното име на Филип да бъде изтрито от камъка и на негово място да бъде написано: „В памет на Дорией, бащата на Дорией, цар на Сегеста, лакедемонец, някога най-красив от гърците и трикратен победител на Олимпийските игри, а така също в чест на всички от коляното на Херакъл.“ Попитайте хората от Сегеста, биха ли имали нещо против грешката да бъде поправена, и то възможно най-скоро!
Ние с Дионисий обяснихме на синовете на Танаквил за какво става дума, след което те въздъхнаха с истинско облекчение, че от тях не се иска нищо друго.
Дорией продължи:
— Не са ми нужни съкровища, а пък Арсиное сама ще се справи. Та нали сега се намира сред мъже, а когато е сред мъже, тя е във вихъра си. Но се безпокоя за Кримис, който очаква завръщането ми, легнал до паметния камък на баща ми. Той трябва да бъде доведен обратно в града. Може би някой от вас ще ми направи тази услуга. Ужасно се уморих от битката и не ми се ще да ходя пак толкова далече.
Ала никой от жителите на Сегеста не изрази желание да направи подобна услуга на Дорией, а фокейците заклатиха глави, взеха да се жалват, че раните им са тежки, и да уверяват, че едва-едва се държат на крака.
Тогава Дорией въздъхна и рече:
— Бремето на царската власт е наистина тежко. Чувствам, че съм осъден да живея самотно посред простосмъртни и да не мога да разчитам на никого. Но истинският цар е слуга на народа си, следователно той е слуга и на самия себе си. И така, не виждам друг изход, освен сам да отида за кучето. Не бих могъл да го измамя — то самото дойде при мен с пълно доверие в силата ми и изблиза с езика си нозете ми.
При тези думи Танаквил се разплака и забрани на Дорией да се връща обратно, а фокейците го гледаха учудени. Дионисий промърмори, че друго не може и да се очаква от безумец като Дорией. Но Дорией заповяда да отворят вратата и излезе сам извън градските стени. Плещите му бяха отпуснати и прегърбени от умора, тъй че щитът му се удряше о ризницата, а мечът му се влачеше по земята. Собствения си шлем той бе загубил в битката, а всичките му доспехи и оръжия бяха червени от кръв.