Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Нищо, засега — отвърна Филип. — Том знае за бедността ни. Ще работи за храна и подслон за него и семейството му, докато можем да си позволим надниците му. — Това беше малко двусмислено, осъзна той: можеше да означава, че на Том няма да се полагат надници, докато манастирът може да си ги позволи, докато всъщност приоратът щеше да му дължи надници за всеки работен ден, от днес насетне. Но преди Филип да е разяснил споразумението, Ремигий отново заговори:
— А къде ще се настанят?
— Дал съм им къщата за гости.
— Биха могли да живеят с някое от селските семейства.
— Том ни направи щедро предложение — заяви Филип леко изнервено. — Имаме късмет, че разполагаме с него. Не искам да го карам да спи при нечии овце и свине, след като имаме прилична къща, която стои празна.
— Има две жени в това семейство…
— Жена и момиче — поправи го Филип.
— Една жена, добре. Не искаме жена да живее в манастира!
Монасите замърмориха неспокойно: не обичаха заяжданията на Ремигий. Филип отвърна:
— Съвсем нормално е жени да отсядат в къщата за гости.
— Не и тази жена! — изломоти Ремигий и веднага съжали.
Филип се намръщи.
— Познаваш ли тази жена, брате?
— Обитаваше някога тези места — отвърна той с неохота.
Филип се заинтригува. За втори път се случваше нещо такова във връзка с жената на строителя: Уейлрън Бигод също се беше обезпокоил, като я видя.
— Какво не е наред с нея?
Преди Ремигий да успее да отвърне, брат Пол, който пазеше моста, заговори:
— Спомням си — рече той сънено. — Имаше едно диво момиче, което живееше из горите наоколо… мм, трябва да е било преди петнайсет години. На нея ми напомня… сигурно ще да е същото момиче, пораснало.
— Хората казват, че е вещица — намеси се Ремигий. — Не можем да държим вещица да живее в манастира!
— Не знам за това — отрони брат Пол, пак така бавно и разсъдливо. — Всяка жена, която живее сама в пущинаците, я наричат вещица, рано или късно. Това, че хората казват нещо, не го прави вярно. Съгласен съм да оставя на приор Филип да прецени в мъдростта си дали е опасна или не е.
— Мъдростта не идва веднага с получаването на монашески сан — сопна се Ремигий.
— Така е — отрони бавно брат Пол. Погледна право към Ремигий и добави: — Понякога не идва изобщо.
Монасите се засмяха на резкия отговор, още по-смешен от това, че идваше от неочакван източник. Филип трябваше да се престори на недоволен. Плесна с ръце за тишина.
— Стига! Тези неща са сериозни. Ще разпитам жената. Сега да се заемем със задълженията си. Онези, които желаят да бъдат освободени от труд, могат да се оттеглят в инфирмария за молитва и размишление. Останалите, последвайте ме.
Напусна склада и тръгна покрай задната страна на кухненските постройки, към южния проход, водещ към църковния двор. Неколцина монаси напуснаха групата и се запътиха към инфирмария. Сред тях бяха Ремигий и Андрю Сакриста. Нищо немощно нямаше и у двамата, помисли си Филип, но вероятно щяха да причинят неприятност, ако се включеха в работната сила. Затова се зарадва като видя, че си отиват. Повечето от монасите го последваха.
Том вече беше събрал слугите на приората и бе започнал работа. Стоеше на камарата отломки в квадратния църковен двор с голямо парче креда в ръка и бележеше камъни с буквата „Т“, неговия инициал.
За първи път на Филип му хрумна да се зачуди как щяха да се преместят толкова големи камъни. Видя отговора веднага. Поставяха на земята един до друг два дървени пилона и превъртаха камък, докато се намести над тях. После двама души ги хващаха за краищата и вдигаха. Том Строителя трябваше да им е показал как да правят това.
Работата вървеше бързо с помощта на повечето от шейсетимата манастирски слуги, при непрекъснатия поток от хора, които носеха камъни и се връщаха за още. Гледката повдигна духа на Филип и той мълчаливо отправи благодарствена молитва за Том.
Строителят го видя и слезе от купчината. Преди да заговори на приора, се обърна към един от слугите — шивача, който шиеше манастирските одежди.
— Кажи на монасите да започнат да носят камъни. Да гледат да взимат само камъни, които съм белязал, иначе купът може да се изсипе и да убие някого. — После се обърна към Филип. — Белязал съм достатъчно, за да не спира работата известно време.
— Къде ги носят?
— Елате с мен и ще ви покажа. Искам да проверя дали ги редят правилно.
Филип тръгна с Том. Камъните ги отнасяха до източната страна на манастирския двор.
— Някои от слугите все пак ще трябва да вършат обичайните си задължения — заговори Филип, докато вървяха. — Ратаите в конюшнята ще трябва да се грижат за конете, готвачите да приготвят яденетата, някой трябва да носи дърва за огрев, да храни пилците и да ходи на пазар. Но никой от тях не е претоварен с работа, тъй че мога да заделя половината от тях. В добавка ще разполагаш и с около трийсет монаси.