Спомен за светлина

Лицето на Ранд стана сериозно.

- Това, за което питаш, е опасно.

- Опасно колкото това, което се каниш да направиш ли?

- Може би. - Ранд се намръщи. - Ако бях знаел още когато… Е, да кажем, че някои биха нарекли това, за което питаш, много, много зло.

- Не е зло, Ранд. Знам дали нещо е зло, когато го помириша. Това не е зло, просто е невероятно глупаво.

Ранд се усмихна.

- И все пак питаш?

- Добрите възможности свършиха, Ранд. По-добре да направя нещо отчаяно, отколкото нищо.

Ранд не отвърна.

- Виж - каза Перин. - Говорихме за Черната кула. Знам, че си притеснен за нея.

- Ще трябва да ида там. - Лицето на Ранд помръкна. - И все пак очевидно е капан.

- Мисля, че знам част от това, което е виновно - каза Перин. - Има един, срещу когото трябва да се изправя, а не мога да го надвия, без да се изправя срещу него при равни условия. Там, в съня.

Ранд кимна замислено.

- Колелото тъче така, както самото то пожелае. Ще трябва да напуснем Изпепелените земи. Не можеш да влезеш в съня от…

Замълча, а след това направи нещо и сътвори сплит. До него се разтвори портал. Нещо в него беше различно от обичайните.

- Виждам - каза Ранд. - Световете се привличат един към друг, сливат се. Онова, което беше разделено, вече не е. Този портал ще те пренесе в съня. Внимавай, Перин. Ако умреш там, докато си в плът, може да има… последици. Онова, срещу което се изправяш, би могло да е по-лошо от самата смърт, особено сега. В това време.

- Знам - отвърна Перин. - Ще ми трябва изход. Можеш ли да накараш някой от твоите ашамани да прави един от тези портали веднъж на ден, призори? Да речем, на терените за Пътуване на Мерилор?

- Опасно е - прошепна Ранд. - Но ще го направя.

Перин кимна благодарно.

- Ако Светлината пожелае, ще се видим отново. - Ранд му протегна ръка. - Внимавай за Мат. Честно казано, не съм сигурен какво ще направи той, но имам чувството, че ще е изключително опасно за всички замесени.

- Не и за нас. - Перин стисна ръката му над лакътя. - Двамата с тебе сме _много_ по-добри в избора на безопасни пътеки.

Ранд се усмихна.

- Дано Светлината те закриля, Перин Айбара.

- И теб, Ранд ал-Тор. - Перин се поколеба. Осъзнаваше какво става. Сбогуваха се. Той прегърна Ранд и когато го пусна, подвикна на Нинив и Моарейн: - Да се грижите за него, вие двете! Чувате ли ме?

- О, да се грижа за Ранд? - каза Нинив, с ръце на кръста. - Все едно съм спирала някога, Перин Айбара. И какво си шепнехте вие двамата? Ще направиш нещо глупаво, нали?

- Винаги - каза Перин и вдигна ръка за сбогом на Том. - Гаул, сигурен ли си, че искаш това?

- Да. - Айилецът опипа копията си и надникна през портала на Ранд.

Без повече думи двамата надигнаха тежките торби и пристъпиха в Света на сънищата.