Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Кой е този Фалконе? — обърна се Алън с въпрос към Бепи.
— Бос на фамилия в Далас. Ще проуча въпроса. Остави подробно изложение и фишовете в кабинета ми. Утре ще ги прегледам и ще реша какво да правим. Сега искам да поспя. Събуди ме за закуска.
— Добре, Беп. В твоя апартамент ли искаш да закусим или в моя?
— Нека да бъде в кафенето. Лека нощ, господа.
На сутринта Алън, Бефино, Бен и Але Хоп седяха около масата. Бен полагаше големи усилия да погълне едно варено яйце. Але Хоп си бе поръчал двойна купчинка палачинки, гарнирани с яйца и пържола, а за финал го чакаха млечен коктейл и банани с белтъчен крем. Другите двама закусваха само с кафе и препечени английски кифлички.
Але Хоп посочи с жест на сервитьорката да донесе още кифлички.
— Яде като че ли ще го пращат на електрическия стол — каза с усмивка Бепи. — Няма по-голямо удоволствие за него.
— Така, както поръчва, започвам да съжалявам, че съм собственик на хотела — оплака се Алън. — Коремът ме заболява, като си помисля как се издържа горила като него.
Всички прихнаха да се смеят, понеже знаеха, че Алън само се шегува. Той пръскаше парите като вода.
— Върви ти, Алън — отговори му Бепи. — Бен и аз заминаваме довечера за Далас. Оставяме Але на твоите грижи. Да го храниш добре.
— Да, знам. Петдесет кила сурово телешко дневно, нали така? Защо заминавате за Далас?
— Ами… Тази сутрин прегледах фишовете на Фалконе. Половин милион долара за инкасиране… От които ще получа половината, ако ги взема. Така ли е?
— Така е — съгласи се Алън.
— Е, имам доброто желание да заработя четвърт милион. Искаш ли да се занимая с това, или предпочиташ да предоставиш още една възможност на твоите инкасатори?
— Моите инкасатори действат по официален път. Вече цял месец опитват. Това нещо ми прилича на рекет. Оставям го на теб, Бепи.
— Чувал съм за този Фалконе. Той е главорез, който говори много омайващо, с приятен приспивен тон, но ще те убие, докато те храни, и през цялото време ще ти се усмихва. Знам за него от Морано. Той е каубой от италиански произход. Роден е в Далас, а майка му и баща му са от Италия. Обаче контролира територия от Тексас до Джорджия и е приближен на Санторо от Ню Орлиънс.
— А, значи е като ония италианци в Ню Орлиънс? Приличат на нас, но говорят различно — спомни си Бен.
— Да, нещо такова. Трябва да внимаваме с него. Опасен е. Ще се опита да ни пречука само за пример на другите. За да покаже, че никой не може да му се налага. Освен със Санторо той е в приятелски отношения и с групировката от Савана. Разполага със сила. Това ми е пределно ясно, но съм убеден, че можем да се справим, ако се доберем лично до него.
Същата нощ, вече в Далас, Бепи се обади на Фалконе от уличен телефон и след дълги увъртания от страна на секретарката му в крайна сметка успя да уговори среща за следващата нощ в „Мустанг клуб“ — един от каубойските барове на Фалконе. По време на телефонния разговор секретарката се опита да разбере откъде се обажда Бепи, но без резултат.
— Попита ме къде сме отседнали — каза Бепи на Бен. — Никога не бих казал на такъв човек в кой хотел сме отседнали. Веднага ще ни връхлети, ще легнем да спим и ще ни ликвидира. За да притежава толкова курви и публични домове, трябва да е истински каубой. Не бих си позволил рискове с него.
— Тогава как можеш да си вземеш парите от такъв човек? — попита Бен. — Този тип явно е бохем. Няма да е лесно.
— Може и да не ги взема… Обаче, ако не ги взема, той няма да живее достатъчно дълго, за да ги похарчи — зарече се заплашително Бепи. — Ще му дам една-единствена възможност, когато седнем на масата. Пропусне ли я, ще го убия за назидание на хората, които си мислят, че могат да завличат хотел „Ел Банко“. Не плати ли, ще го очистим още преди да е свършил месецът. Трябва да ги научим на уважение. Знаят, че хотелът е под моя протекция. След ликвидирането на Грималди това се разчу. Цялата мафия го знае. Затова в този случай ще действам незабавно.
— Любопитно ми беше защо се захвана с това нещо толкова бързо. Сигурен бях, че имаш някаква причина. Екзотично ли ще го направиш? — пошегува се в обичайния си стил Бен.
— Не, Бен. Ако се наложи да ликвидирам този човек, няма да го направя лично. И няма да го удостоя с честта да му организирам екзотично убийство. Ще си бъде само едно обикновено пречукване в мафиотски стил. В този случай искам да се вдигне шум. Може би разстрел с автомат, както някога в Чикаго. Обаче ще трябва по същото време да съм в Англия или някъде другаде, за да не може ФБР да докаже, че аз имам нещо общо. Много е важно да няма улики срещу мен. Все още се радваме на чисти досиета. Това е съществен фактор в живота ни. Така ли е, Бен?