Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Фалконе се опитваше да не изглежда разтревожен пред жените. Засмя се и каза:
— Май съм на границата между тъжния понеделник и черния вторник, а, момичета? — В действителност стомахът му се обръщаше и всички на масата го разбраха. — Ама че реч му дръпна, синко — добави той, опитвайки да демонстрира хладнокръвие. — Кой ти я написа?
Бепи стана и тръгна да излиза, без да каже нито дума. Бен последва примера му.
— Хей, не сте ли отседнали в „Манор Ин“? — провикна се Фалконе подире им. — Проверих във всичките четири, които имаме в Далас, но не ви открих в никой от тях.
— Защо? Може би сте искали да ни устроите един от прочутите си вечерни банкети?
— Не, не. Исках тези две хубавици да стоплят креватите ви тази вечер, момчета. — Той посочи към седящите на масата жени. — Знаеш ли, Бефино, струва ми се, че един от моите приятели на юг ми е споменавал за теб. Ще проверя що за птица си. Разбра ли ме? Ще науча всичко за теб. Големият каубой на небето ме пази… Това известно ли ви е, приятелчета?
— Разпитайте за мен. Така ще разберете колко сериозна е тази среща, господин Фалконе. Послушайте съвета ми — каза спокойно Бепи. — Има други хотели, от които можете да крадете. Просто този път сте избрали неподходящ. А и предайте поздравите ми на Големия каубой, защото съвсем скоро ще го видите, ако решите да не изплатите дълга си. Лека нощ, приятелю. Чао.
Бен и Бепи излязоха, качиха се във взетата под наем кола и изчезнаха в многолюдния център на града.
— Ега ти, жестока реч му дръпна наистина! — каза Бен и се ухили на Бепи. — Шестима освирепели негри били приели поръчката? Ами номерът, че имал приятел, който се опитва да му спаси живота? Как ти хрумна тая история? Това трябва да го чуя.
— Добре, Бен, ще ти дам още един безплатен урок. Ясно ми беше, че не мога да го изплаша на негов терен. На него наистина не му е много известно името Бефино Менесиеро. Сигурно никога не е чувал за мен и може да си мисли, че не съм никой. Затова ще поразпита кой съм. Така ли е?
— Така е.
— Реших да заложа на това, че кръвта му не е толкова червена и гореща, колкото на италианците в Ню Йорк. Следователно трябваше да измисля лъжа, на която един лъскав каубой ще повярва. Той много добре знае, че е откраднал петстотинте хиляди. Сега трябва да реши дали си струва за такава сума да ти пратят шестима главорези — истината не му е известна — с мокра поръчка. Много е гадно да знаеш за такава поръчка, особено когато обектът й си ти. Всичките чернилки ще му изглеждат еднакви. Всеки път, когато види някой от тях да мие пода, да почиства тоалетна чиния или да кара такси, ще си мисли: „Този ли е моят екзекутор?“ Тази лъжа ще изтормози Фалконе до смърт. Ще бъде принуден да се взира във всеки, който минава покрай него. Затова му дадох няколко дни за размисъл. И колкото повече мисли, толкова по-трудно ще му бъде да се отърве от чувството за преследване. До понеделник на обед парите ще бъдат там, готов съм да се обзаложа. Не може да си позволи предизвикателство срещу нашия блъф. Той е човек с измислена фасада, затова му пробутах измислена история. Понякога просто трябва да играеш според обстоятелствата. Ако знаеше, че зад цялата работа стоим ние, никога нямаше да напуснем Далас. Щеше да ни ликвидира, повярвай ми. Щеше като Джеси Джеймс да ни очисти на място, без да му мигне окото. Що се отнася до въдицата с приятеля му — ами сигурно урежда доста свои приятели с мадами, когато идват в Далас. Така че едно такова нещо би трябвало да звучи съвсем уместно в посланието, което му предадох. Може и по този въпрос да помисли известно време. Сам ще стигне до решението, ще видиш. Самичък ще си внушава смъртен страх. Ще размишлява и размишлява. Накрая ще стигне до заключението, че животът му е по-скъп от парите.