Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— В хотела ли се връщаме?
— Разбира се, че не. Ти майтапиш ли се? Не подценявай тоя каубой. След още няколко чашки ще бъде готов да ни ликвидира, нищо че пак би платил на Вегас, за да си изчисти сметката. Ще отидем до Форт Уърт, ще изоставим колата и ще излетим възможно най-рано. Ега ти, какво накипрено копеле! С тоя мустак и с тая дълга къдрава коса повече прилича на Бъфало Бил, отколкото на италианец.
— Да бе. Ти каза, че кръвта му не е червена. Ако не е червена, тогава каква е на цвят?
— На кичозен селяндур като Фалконе ли? Сигурно лилав — отвърна Бепи и се усмихна.
— А аз си мислех, че имам дарба за професионален убиец — заключи Бен. — Ти си недостижим, Бефино. Разбра му даже и кръвната група — лилава. Е, това си го бива. Обаче ще ти кажа едно нещо: не те бива по оная част. Аз бих му направил услугата да изклатя двете сладурчета. Видя ли какви цици имаха?
— Щеше да ти е за последен път, Бен. Фалконе щеше да ни убие, както сме на калъп. Този тип е мръсник. Не се оставяй да те заблуди лъскавият костюм. Бени, обичам те, приятел си ми, обаче си побъркан. Та нали той точно затова ги доведе: да ни задържи по-дълго и да реши какво да прави с нас. Знаеш ли, Бен, никога не съм те виждал да стреляш даже и с тапешник. Все още не си убил никого собственоръчно в мое присъствие. Веднъж ми направи атомна бомба, която не свърши работа, но това е всичко. Наистина си абсолютно ненормален. Сега пък ти се приискало да чукаш каубойки. По-голяма шега не си казвал през цялото ни пътуване. Да ти се чука при такива условия. Не мога да те възприема. Винаги искаш да правиш това, което не трябва. Съвсем ли си побъркан или какво?
— Да, съвсем побъркан съм. И съм очистил много хора по поръчка. Морано е доволен от мен — защити се Бен, даде газ на едно кръстовище и се насочи на запад към Форт Уърт.
— О, Морано е доволен от теб? Само че аз не съм доволен от теб, Бени. Ти си слабохарактерен. Омекваш. Аз ще върша мократа работа. Не се притеснявай, ще се грижа за теб. — Бепи се засмя, за да подразни Бен.
— Знаеш ли за какво си мисля, Беп?
— Сега пък какво?
— Той каза, че ще провери кой си. Представи си, че попита дон Санторо дали е чувал за теб. Санторо ще му разкаже една приказка, която ще го накара да се насере в гащите.
— Да, Санторо ще му каже да внимава много, защото някоя проститутка може да го напикае, преди да го очистят.
— Хайде, като се върнем във Вегас, да си вземем две високи, дългокраки мацки от шоу-програмата. Наистина се настроих да чукам. Обаче няма да имат дини като ония двете. Разкошни бяха.
— Знам, че бяха сладки, но и смъртоносни. Повярвай ми, Бен. Я чуй, в ориенталското шоу има две нови гаджета, които можем да прилапаме. Хубавички и стройни са. Алън ми ги представи и са навити. Личи им по очите. Може да ги вкарам в кревата и двете едновременно.
— Ами аз?
— Върви на майната си.
Когато се завърнаха във Вегас, Бепи спа до късно и бе събуден от телефонистката на хотела, за да отиде на закуска-обед. Докато беше под душа, в апартамента влезнаха Алън и Бен. Алън се провикна:
— Аз съм. Не се стряскай.
Със сапун по лицето и тялото, Бепи надникна през вратата.
— Здрасти, Алън. Какво има?
— Извиках ти, за да не се тревожиш — отвърна Алън с усмивка. — Имам добри новини за теб. Не искахме да те будим, затова изчакахме досега.
— Стига си дрънкал на еврейски. Да не съм се тревожел. Е, вече се разтревожих.
— Можеш да си вземеш твоя четвърт милион веднага щом се приготвиш. Фалконе ни изпрати един куфар с пари и вече върнахме фишовете му на приносителя. Явно здравата си го стреснал.
— Нищо не знаеш! Много точно съм преценил Фалконе. Само му разказах за лека нощ една кошмарна приказка, та да си изсере и мозъка от страх. Във всеки случай, дрънкаше като кръгъл глупак. „Големият каубой на небето“ и какви ли не още идиотщини — каза Бепи, когато излезе от кабината и застана на рампата за подсушаване с топъл въздух.