Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Междувременно Ван Щайер бе изпаднал в нервна криза.
— Какво правите? Луди ли сте?
Бепи му каза да държи кабела, иначе ще бъде следващият. Още щом хвана шнура, Але и Бен го пуснаха.
— Полудяхте ли? — изкрещя той, борейки се с шнура. — Помогнете ми, моля ви! Не мога да го задържа сам!
Тежестта го теглеше все по-близко и по-близко до прозореца. Шнурът се плъзгаше в ръцете му и беше очевидно, че ще изпусне Шавал.
Алън погледна през прозореца и даде знак на всички да престанат.
— Хайде, изтеглете го. Стига му толкова. Прилича на мъртвец. Стомахът ми се обръща. Ама че лудост.
Ван Щайер рухна и шнурът се плъзна бързо по пода, размотавайки се като дълга змия. Шавал беше на път да се срещне със свети Петър.
Всички се вкопчиха във въжето, което се изнизваше през прозореца, и започнаха да теглят Шавал обратно. Не се отнасяха особено нежно с него — удряха главата му в стената, а лицето му се жулеше в тухлите и перваза на прозореца. Когато го изтеглиха, физиономията му беше охлузена и нарязана. Положиха го на пода и свалиха шнура от глезените му.
Джоуи Ди мълчаливо и много старателно нави шнура и отново го прибра в шкафа. Шавал бе посинял, но още дишаше.
След двадесетина минути цветът му значително се подобри, а дишането му стана нормално. Очевидно беше в шок от преживяното изпитание. Ако изобщо някога споменеше нещо за него, щеше да го направи тихичко и смирено. Видял бе Смъртта.
Бепи каза на Ван Щайер да го върне в Европа по най-бързия начин.
— Зарежете търговията с наркотици. Вие вредите на младежите по целия свят. Хлапаците в Европа и навсякъде другаде се побъркват от наркотиците и за това сте виновни вие. А сега напуснете офиса ни и повече никога не търсете връзка с хората ми заради наркотици, защото следващият път ще бъде край и за двама ви.
След като европейците излезнаха мълчаливо от представителството на фирмата, Алън попита:
— Нима направи всичко това с човека заради нещо, което се е случило преди много години?
— Разбира се, че не, Алън — отвърна откровено Бепи. — Направих го, защото мисля за моите малки близнаци. Питам се на какво ли ще попаднат, когато станат по-самостоятелни. Разпространителите на опиати рушат обществото ни. И точно такива жалки негодници във Франция и Холандия, за които се бихме и умирахме, сега продават наркотици на децата ни. Повярвай ми, Алън, един ден ще видиш колко здраво ще прецакат Америка. Страшно ни мразят тия завистливи мръсници. Дори не искат да признаят, че ги спасихме през войната. Виж, Алън, аз не съм варварин, макар да не се смятам и за религиозен. Аз съм бизнесмен. Един варварин щеше да пусне тоя негодник през прозореца. Аз го оставих жив и странното е, че не съм сигурен дали постъпих правилно. Някой ден страната ни ще поиска помощ от европейците и те ще ни откажат. Готов съм да се хвана на бас с теб, на каквото кажеш. Може би трябваше да го пусна. Ненавиждам пласьорите на наркотици. Те са измет. — После се усмихна на хората си. — Четири часът е. До гуша ми дойде от тия глупости. Хайде да отидем във вилата на Джоуи и да пийнем по нещо. Тази нощ сме канени на вечеря с кмета на Мексико сити. А утре заминаваме в океана.
— Чудесно — съгласи се Бен. — Влюбен съм в Пуерто Ваярта. В сравнение с него Стейтън Айлънд прилича на бунище. — След това се приближи до Бепи и прошепна: — Трябваше да пуснеш онова френско копеле през прозореца. Размекваш се, Беп. Ставаш мекушав. Хората, заради които няма да спиш спокойно, вече са двама — той и Червения.
— Не го закачай, Бен. Недей да го вбесяваш. И без това тази работа го вбеси достатъчно. Нека си бъде мекушав. По-добре да е мекушав — повиши глас Алън, размахвайки пурата си.
— Знам, че си прав, Бен. Трябваше да пусна тая гад да похвърчи — съгласи се Бепи и добави шеговито: — Бен Делпонте, ти напълно заслужаваш прозвището „Веселия гробар“. Доволен си само когато ти изпадне някой мъртвец, а?
Бен се ухили като кобра, когато Алън направи следния коментар:
— Голяма комбина сте вие двамата. Ти ги гътваш, а той ги погребва.
Към края на престоя им в Пуерто Ваярта Алън попита Бефино:
— Искаш ли да устроим едно гала празненство във вилата този уикенд? В четвъртък пристигат жената на Бен и твоята. Ще направим едно голямо празненство в тяхна чест.
— Какво искаш да кажеш с това „гала“? Какво означава „гала“, майка му стара? Като искаш да правиш купон, прави го. Не ми приказвай на еврейски. Нямаш проблеми. Направи един гала купон. Мини разходите за сметка на „Интернешънъл Амекс“. Бен, обади се на Джоуи. Кажи му да дойде със самолета за гала уикенда. Той си пада по гала приемите. Освен това, Алън, погрижи се всички евреи от Акапулко да присъстват на нашия гала купон. Съгласен ли си?