Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Господа, бих искал да разговарям насаме с най-висшите ръководители на „Интернешънъл Амекс“. — Гласът му звучеше познато в ушите на Бепи. — Възможно ли е останалите да излязат от стаята за малко? Желая да обсъдим нещо много поверително — каза Шавал и отблъсна с ръка дима около себе си.
Бепи не беше особено въодушевен, но му се искаше да чуе какво има да каже Шавал и затова кимна на Але, Бен и Джоуи Ди. Остана само Алън, който бълваше кълба дим от пурата си.
— Преди да излезеш, отвори прозореца, Джоуи — помоли Бепи.
След като димът се разсея, двамата европейци като че ли се почувстваха по-удобно и Шавал започна да говори бавно:
— Надявам се, долавяте, че докато толкова народ пушеше тук, атмосферата не беше особено приятна. Дано не съм обидил някого.
— Не, не сте. Работният ни ден е към края си и всички започнахме да се отпускаме прекалено рано. Хайде, кажете какво сте намислили. Слушаме ви — отвърна му Бепи.
— Господин Менесиеро, бяхте ми препоръчан от влиятелни хора в Ню Йорк като човек, който е способен да осъществи всякаква сделка.
Алън за малко не си глътна пурата. Още в този момент можеше да каже какво ще последва.
Бепи също знаеше какво предстои. Погледна с неприязън двамата мъже и попита:
— Кой в Ню Йорк ви упъти към мен?
— Нямам позволение да ви го разкрия — отвърна му Шавал.
— Живели ли сте някога близо до американска военна база във Франция? — попита го Бепи.
Шавал се вторачи в него, разпознавайки го, и на лицето му бавно се изписа страх. Спомни си военния съд.
— Що за разговор е това, Беп? — попита раздразнено Алън, но като видя погледа на Бепи, замълча като онемял.
— Искаш да ти прекарваме наркотиците ли? — попита с леден глас Бепи.
Шавал успя само да кимне утвърдително с глава.
— Ах, господин Кавал — продължи тихо Бепи. — Отново се върна в живота ми. Вероятността е едно към поне един милион, обаче пак се срещнахме. Първия път искаше да ме тикнеш във френски затвор, а сега ме обиждаш с предложение за трафик на наркотици. Ти май наистина си долен мръсник, а? Гледай само колко е малък светът, Алън. Единственият европеец, когото мразя, се явява тук, в Мексико, за да ме обиди повторно. Това трябва да е някакво предопределение.
Алън стана да затвори прозореца, понеже Бепи бе започнал да говори на висок тон.
Пребледнелият Шавал заяви нервно:
— Не знам какво да кажа. Не съм дошъл тук да ви обиждам, сър. Надявахме се да сключим сделка с вас. Просто не знам какво да кажа. Нали разбирате… мотивите ми?
— Какво не е в ред? — попита объркан Ван Щайер. — Какво има, Жан?
Доволен от объркването му, Бефино се усмихна на французина. Шавал разбра погрешно усмивката му и се почувства по-уверен. Започна да говори така, както във Франция — езикът му пърхаше от самодоволство.
— Това се случи много отдавна, господин Менесиеро. Убеден съм, че ме разбирате, нали? — Обърна се с усмивка към Алън, за да обясни: — Преди много години този човек нарани един френски младеж. Нямах друг избор, освен да кажа истината.
— Да, така е — прекъсна го Бепи. — Преди много време беше и аз наистина нараних един френски войник. Стана кръчмарско сбиване. Би могъл да пострада всеки. Всички бяхме пияни. — Спомените разпалиха емоциите на Бепи. — Обаче какво правиш ти бе, лайнар дребен? Продаваш наркотици. По колко младежи нараняваш годишно? Колко бе, гнусно дребно влечуго?
Той отиде до вратата, отвори я и попита Джоуи Ди:
— Имаш ли някъде въже?
— Не, но мога да ти дам малко кабел. — Той извади от един стенен гардероб двадесетина метра навит на колело тънък гумиран шнур.
— Добре. Това ще свърши работа.
Бепи го хвърли на Але Хоп, който се бе изтегнал върху дивана в приемната, и му каза на италиански:
— Завържи тоя дребен минетчия за глезените и го провеси през прозореца. Отвращавам се от това копеле с остро езиче. Той е долен мошеник, по-лош и от нас, а се прави на страшно примерен.
Шавал, който добре разбираше италиански, се втурна рязко към вратата. Але Хоп го спря в мечешката си прегръдка. Бен му завърза краката.
— Моля ви, недейте, сър! Моля ви, сър, не правете това! — крещеше Шавал и се опитваше да се хване за нещо.
Бен отвори прозореца, а Але Хоп го вдигна и го пусна навън като играчка „йо-йо“ с размотан канап, продължавайки да държи само шнура. Шавал пищеше и се люлееше, провесен от четиринадесетия етаж на сграда с офиси на фирми в Мексико сити.