Човек на почит

— Смяташ ли, че ще предприеме нещо тук? — попита Бен.

— Не. Барът е негов. Това е първата ни среща. Ще иска да чуе какво имаме да му кажем. Ако то не му хареса, ще се постарае да ни прилъже с мацки. След това, в ранните часове на утрото, ще опита да ни очисти.

— Наистина ли мислиш така?

— Ами точно това бих направил аз, ако бях на негово място. Така че съм длъжен да го имам предвид.

Накрая, към полунощ, Бепи отиде в тоалетната да се облекчи с наслада от урината, която дълго време задържаше за Фалконе. Бен го последва почти веднага.

— Бепи, мисля, че той вече е тук. Някакви типове току-що влязоха с две готини гаджета. Когато единият заговори, гавазите заприпкаха насам-натам, така че сигурно е Фалконе. — Тук Бен започна да се смее и говори едновременно: — Това чучело е облечено като каубой. Не мога да повярвам на очите си. Като каубой от филмите.

— Носи ли си револверите? Хайде да се срещнем с този тип.

Той тръгна пред Бен към масата на Фалконе, където се представиха и ръкуваха. Фалконе им посочи свободни столове с провлечен говор:

— Седнете, момчета, и пийнете нещо. Извинявайте, че закъснях. Забавиха ме тези млади юнички.

Двете жени имаха големи гърди и бяха облечени като тексаски каубои, с полуразкопчани ризи, които привличаха всички погледи.

— Чу ли му гласа? — прошепна Бен на Бепи. Наложи се да извърне поглед, за да не се разсмее. Бепи го ритна под масата, но Бен не престана: — Гледай какви цици. Големи са като дини и ме побъркват.

Бепи попита Фалконе дали не може да се раздели с кукличките за малко.

— Предстои ни разговор за сериозни неща.

Фалконе нямаше желание да освобождава момичетата и отвърна:

— Можете да говорите пред тях. Те са с мен.

— Шегувате ли се? Трябва да обсъдим делови въпрос. Разкарайте ги за малко.

— Не — отвърна студено Фалконе. — Не се шегувам.

— Е, за първи път ми се случва да сядам на преговори в присъствието на момичета, но явно човек се учи, докато е жив. Добре, дон Фалконе, щом като искате да си уреждате делата пред женска компания, не възразявам. Завлекли сте един хотел във Вегас с половин милион. — Внимаваше да не споменава имена. — Знаете за какво става въпрос, понеже сте го одобрили. Вашите хора казват, че това е било ваша идея. Понеже във Вегас знаят, че сте от онзи тип каубои, които по-скоро биха умрели, отколкото да върнат парите, собствениците на хотела са решили да ви ликвидират. Вече са предложили договор за главата ви, който влиза в сила точно в шест часа сутринта във вторник. Договорът беше приет от шестима освирепели негри — гладни за пари кръвопийци, които чакат с нетърпение да се спусне карираното стартово флагче. Ако първите шестима главорези не успеят, ще ви погнат още шест и ако и те се провалят, ще дойдат други шест. Поръчката си остава валидна, докато не умрете, което, като се има предвид стилът ви на обличане, няма да отнеме много време. Не може да се каже, че не се набивате в очи. Но така или иначе вие ще бъдете обект на преследване от шест сутринта във вторник, докато умрете. Ако искате да живеете, Фалконе, постарайте се парите да бъдат върнати до понеделник на обед. Това означава, че разполагате с остатъка от седмицата да занесете сумата във Вегас. На мен ми платиха двадесет хиляди само да ви го съобщя. Моята задача е просто да предам едно важно послание, така че, сигурен съм, можете да си представите какво значение има за тях вашето бъдеще… А то може да се окаже съвсем кратко. Изпълнителите на поръчката ще получат много повече от двадесет бона. Впрочем причината договорът да не влезе в сила още една седмица е, че имате приятел… няма да споменавам името му… който поиска да ви се даде възможност да си уредите сметките, преди поръчката да стане валидна. Вашият приятел никак не желае да ви види мъртъв. Казва, че винаги го уреждате с приятни жени, когато е в Далас. Затова, когато разбрах, че сте италианец като нас, реших, че е по-добре да взема двадесет бона и евентуално да ви спася живота. Обаче това ще бъде последният ми контакт с вас. Пия за ваше здраве, дон Фалконе. — Бепи вдигна чашата си.