Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бен се изсмя.
— Сигурно е разпитал Санторо за теб. Ей, Беп, да отменя ли поръчката на шестимата негри?
— Да, освободи ги.
— Какви негри? — попита Алън.
— Да отиваме да ядем. Вече минава дванайсет. Умирам от глад — каза нетърпеливо Бен.
Докато се хранеха, до масата им се приближи застарял комедиен артист, който искаше да разговаря със Стоун. Алън го поздрави, наричайки го Паскуале. Бепи го погледна по-внимателно и си го спомни от пребиваването си в Маями Бийч преди много години. Изчака да види дали Пат Дзупели ще го познае след толкова време.
Пат помоли Алън да му даде възможност да играе в основния салон, а той му каза да се обърне към режисьора на развлекателните програми Сид Финблум.
— Срещал съм се със Сид осем пъти през последните две години — обясни Пат. — Отговаря ми, че ще се обади, но така и не го прави. Положението е много зле. Търся работа, господин Стоун. Ако мога да играя във Вегас, това ще подейства на кариерата ми като съживителна инжекция.
— Чуй ме, Пат, в момента обядвам със съдружниците си. Днес не бия инжекции. Моля те, поговори със Сид Финблум — каза Алън, опитвайки да го пропъди. — Нали за това му плащам.
— Разберете ме, господин Стоун. Крайно ми е неприятно да прекъсвам обеда ви, но съм убеден, че Сид мрази италианците. Никога не ме изслушва и винаги се държи студено с мен, все едно че съм никой. А аз имам добър сценарий. Комарджиите по цялото източно крайбрежие, италианците и евреите в Ню Йорк се прехласват по изпълненията ми.
Бен се приведе към Бепи.
— Знаеш ли кой е този? Това е Паскуале Велики от Бруклин. Страхотен е! Пат е голям артист. Тия проклети евреи винаги са му тровили живота — прошепна той.
— Това са глупости, Пат — отхвърли Алън забележката на Дзупели. — Сид е израснал сред италианци. Роден е в чисто италиански квартал във Филаделфия и обича италианците. Моля те, Пат, прекъсваш ни обеда.
Бепи реши, че е дошъл моментът да се намеси.
— Хич не са глупости, Алън. Познавам много евреи, които ненавиждат италианците.
За Алън беше изненада да чуе, че Бепи се намесва в деловите му разговори.
— Навремето имах един началник, който се казваше Бърни Мелвин — добави Бепи. — Мразеше ме, понеже съм италианец.
Алън започна да се смее. Мислеше, че Бепи се шегува.
Пат постепенно си спомни, че това е младежът, с когото се бе запознал във Флорида преди доста години. Оттогава не бяха се виждали. Чудесно бе, че се срещат отново, особено в момент, в който Бепи се чувстваше в състояние да помогне на Пат.
— Какво точно искаш да правиш? — попита го Бепи.
— Бих желал да играя в основния салон заедно с големите звезди. Мога да излизам и да подгрявам публиката около час, а след това да започва същинската програма — отвърна Пат. — Мога да се справя. В този град ме обичат!
— Иска му се да играе заедно със супер звезди, които идват направо от Маями Бийч — изсумтя саркастично Алън. Погледна към тавана и завъртя между пръстите си незапалена пура.
— Повярвайте ми — продължи Пат, виждайки, че Алън ще се инати. — Мога да се справя.
— Знам, че можеш — потвърди Бепи. — Ти си голям комик. Аз съм съгласен.
— Браво — промърмори Бен.
— Разреши му договор за шест месеца с възможност за подновяване — обърна се Бепи към Алън. — Ако шоуто на Пат ни харесва, можем да го преподписваме на всеки шест месеца. Кажи на Сид да изготви един договор днес. Пат, напиши размера на хонорара си сам. Сигурен съм, че господин Стоун ще го одобри.
Изражението на Алън се измени от обикновена изненада до пълно изумление. Все още незапалената пура трепереше между нервните му пръсти.
Пат не можеше да повярва на ушите си.
— Благодаря ти, Бефино. Благодаря.
— Недей да ми благодариш, Пат. Изпълненията ти са фантастични. Ти си първокласен и не позволявай на никого да ти казва обратното, дори и на… особено на евреин. Ти си Паскуале Велики и си италианец. А мястото ти е във Вегас. — Бепи погледна остро Алън и се усмихна. — Мястото ти е в големия салон, а не в сутерена.
Пат отново им благодари покорно и се отдалечи. Бепи пак се обърна към Алън:
— Кажи на Сид Финблум, че искам да разговарям с него. Само ако помириша, че тоя евреин има нещо против италианците, ще го натиря обратно във Филаделфия или което и да е родното му място. Може би ще се научи да ги обича, когато отново заживее с тях, защото ще отиде да работи в италианска хлебопекарна и по цяла нощ ще меси тесто. Можеш да му предадеш, че аз съм казал това.