Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Той се усмихна и наперено прекоси салона към мъжката тоалетна.
— Я го вижте тоя Але. Толкова му е гот, че цитира Шекспир — констатира Маймуната.
— Кого? — попита Бен.
Бепи, Джоуи Ди и Шантавия Майки заминаха за Мексико в понеделник, както беше по план. Стояха там два месеца, за да организират новото акционерно дружество, като Бепи прекара много време в полети от Мексико до Ню Йорк и обратно. Задвижването на новата фирма погълна много труд. Джоуи Ди разбуди задрямалия си талант да борави с цифри и стана впечатляващ бизнесмен. Освен това изненада всички, когато показа, че може да се справя отлично с мексиканците.
През граничния пункт при Ел Пасо започнаха да излизат камиони от Мексико. Към складовата им база в Ню Джърси всеки ден потегляха по двадесет камиона. От складовете стоката се транспортираше до четиристотин магазина, които Алън и Бепи бяха привлекли. Убедиха търговците на дребно да открият в магазините си специални сектори за „Мексикански ръчни занаяти“.
По това време мексиканците работеха вече по седем дни в седмицата, шестнадесет часа дневно, за да могат да изпълнят поръчките. За тях Джоуи Ди беше равен на американския посланик. Станал бе друг човек и управляваше „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“ като нещо свое.
Бепи знаеше, че дон Емилио Морано продължава да сипе хвалби по адрес на Бефино Менесиеро-Шакитанеца пред другите фамилии и като че ли го гласеше за по-големи неща. Обаче Бепи се вълнуваше от бизнеса, а не от онова, което се говори за него в средите на мафията. Влязъл бе в нея заради парите, не заради славата и сега му се искаше да я напусне. Макар никога да не го бе споменавал, поръчковите убийства вече не представляваха интерес за него. Истински късмет беше, че полицията никога не го заподозря.
Той се срещна с едрите купувачи във връзка с новото начинание и изработи стратегия за реклама в списания и вестници с търговско-икономическа насоченост, излизащи в Съединените щати и Европа. Латиноамериканските стоки бяха станали популярни и евтините произведения на мексиканските занаятчии отговаряха на търсенето. Търгуващите на ниски цени универсални магазини бяха най-големите му клиенти. Бепи беше безкрайно щастлив и доволен от резултатите, които даваше новата дейност.
След това той обърна внимание на интересите си в Лас Вегас. Започна да прекарва повече време в компанията на Алън Стоун. Разбираше се отлично със своя равин. Свикна да се отнася с уважение към умствените заложби на евреите и към самия Стоун, така че станаха много близки. Дана не можеше да повярва, че Бепи има такова отношение към един евреин, но той даде ясно да се разбере, че Алън ще бъде третиран като близък роднина. Той допадна много на всички. Смятаха го за чудесен човек.
Бефино Менесиеро се бе прочул доста в Лос Анджелис и Лас Вегас след разбиването на фамилията Грималди. Новият бос в Лос Анджелис стана голям съюзник с фамилията на дон Емилио Морано, а името на Бефино се мълвеше по празнични приеми като на човек, когото си заслужава да познаваш.
Кристи Макбрайд, която внасяше немалък собствен принос в слуховете, след като видя колко бързо изчезнаха братята Грималди, говореше за него само с добри думи и хвалби пред търсещите развлечения богаташи. Твърдеше, че му е лична приятелка. А насаме потръпваше при мисълта за злополучната си сексуална авантюра с Бефино Менесиеро.
През февруари 1962 година пребиваваха заедно с Але Хоп и Бен в една вила в Пуерто Ваярта, собственост на известна кинозвезда и добър приятел на Алън. Отишли бяха на почивка, но Джоуи Ди им бе подготвил седем срещи в Мексико сити. Програмата им там беше крайно напрегната.
Вече правеха доставки директно за Европа, а не през Съединените щати. Експортните такси в Мексико бяха значително по-ниски за купувачи от Европа — фантастична възможност както за купувачите, така и за продавачите и това бе поводът за няколко от срещите. Последната беше с двама господа от Холандия, които се появиха в дирекцията на „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“ усмихнати и важни като чуждестранни дипломати. Единият се представи като барон Дирк Ван Щайер от една амстердамска фирма; другият беше Жан Шавал от клоновете на същата фирма в Париж и Брюксел.
Бепи имаше чувството, че е виждал втория, но не спомена нищо за това. Стараеше се да не показва никакви признаци, че му е познат. Щом започнаха деловия разговор, той внимателно огледа мъжа. Трябваше да бъде сигурен.
След десетина минути уводни приказки и опипване на почвата Шавал изрази едно неочаквано желание.