Сияйни слова

— Чуй — отвърна Шалан. — Чуй виковете.

Иззад гърба ѝ се носеха окаяни писъци. Викове за помощ. Керванджиите, мъже и жени. Умираха. Страшни звуци. Макар сама да го беше казала, Шалан се изненада колко силно се чуват. И колко приличат на зов за помощ.

— Дайте си нова възможност — тихо продължи тя. — Ако се върнете с мен, аз ще се погрижа престъпленията ви да бъдат изличени. Кълна се във всичко, което имам, в самия Всемогъщ. Вие можете да започнете отначало. Като герои.

Вата я гледаше в очите. Мъж от камък. Шалан разбра, че той не се трогва, и посърна. Бурята в нея почна да отшумява и страховете ѝ се надигнаха отново. Какво прави тя? Това е лудост!

Вата отмести очи от нея и Шалан осъзна, че го е загубила. Той излая на хората си заповед да я задържат.

Никой не помръдна. Шалан се беше съсредоточила само върху Вата. Останалите мъже, към две дузини, се бяха приближили с високо вдигнати факли. Лицата им бяха открити. Шалан видя много малко от предишната алчност. Сега очите им бяха широко отворени, копнеещи, откликващи на далечните викове. Някои попипваха униформите си на местата на изличените нашивки. Други гледаха копията и брадвите — оръжията от старата им, навярно не толкова отдавнашна, служба.

— Глупаци, да не би да премисляте? — попита Вата.

Един от хората му, нисък, с белязано лице и превръзка на окото, кимна.

— Нищо против да почна отначало — промърмори той. — Гръм да го удари, хубаво ще е.

— Някога спасих живота на една жена — обади се друг. Беше висок и плешив, доста над четиридесетте. — Със седмици се чувствах като герой. Наздравици из кръчмите. Топлина. Проклятие! Така ще си измрем тук.

— Ние си тръгнахме, за да се отървем от потисничеството! — изрева Вата.

— А какво направихме със свободата си, Вата? — попита някой от дъното на групата.

В последвалото мълчание Шалан чуваше само виковете за помощ.

— Бурята да го отнесе, аз тръгвам — каза едноокият и хукна по хълма. Други се отделиха и го последваха. Шалан сключи ръце пред себе си и се обърна. Почти всички се понесоха в атака. Блут се изправи във фургона. Мъжете търчаха край него и в светлината на факлите им се видя изуменото му лице. После той изрева, скочи от колата, размаха палката си и се присъедини към дезертьорите, които тичаха да влязат в бой.

Шалан остана с Вата и още двама. Те стояха безмълвни. Вата скръсти ръце и шумно въздъхна.

— Глупаци. Всички до един.

— Не са глупави, че искат да са по-добри — отговори Шалан.

Вата изсумтя и я изгледа. Тя се уплаши. Преди малко този мъж беше готов да я ограби, че и по-лошо. Той не я приближи, ала лицето му изглеждаше по-заплашително сега, когато повечето факли бяха отнесени.

— Коя сте Вие?

— Шалан Давар.

— Е, Сиятелна Шалан. За Ваше добро се надявам да удържите на думата си. Хайде, момчета. Да видим можем ли да опазим онези глупаци живи.