Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Ако беше събота, Хелън нямаше да рискува да види Лукас отдалече, докато той отиваше от един учебен час в друг. Нямаше да й се налага да разпознае грациозната извивка на рамото му или любопитно наклонената му глава, издигаща се над тълпите от безлични силуети, които съставляваха останалата част от учениците. Ако беше събота, тя можеше да отиде в къщата на семейство Делос, знаейки, че той няма да е там по време на тренировката й. Но ако беше събота, беше поставена пред друг проблем за през следващите шестнайсет-седемнайсет часа — цял ден да бъде някъде, където него го нямаше.
Хелън се претърколи върху надуваемия дюшек, погледна часовника и видя, че наистина беше събота. Бяха минали девет дни и половина, откакто Ноел й беше забранила да се вижда с Лукас, и Хелън все още чакаше да почувства нещо — но изпитваше единствено вцепенение. Чу Ариадна да се размърдва, а после — да притичва до крайчеца на леглото, за да погледне надолу към надуваемия дюшек, където лежеше тя.
— Добро утро — каза Ариадна с изнурена усмивка. — Как спа?
В отговор Хелън отметна завивката и се показаха непокътнатите звънчета, все още увити около глезените й. Бяха точно там, където се бяха намирали и когато двете момичета си легнаха, но под звънчетата краката на Хелън бяха мръсни, подути и зачервени, като от седмици ходене.
— Отново? — попита Ариадна удивена. — Сигурно излиташ през прозореца, защото се кълна, че не съм чула нищичко, а нощес почти не затворих очи!
— Не си виновна ти — каза Хелън, като поклати глава и отвърза безполезните звънчета. За миг си помисли да разкаже на Ариадна за ярките си кошмари. Всички знаеха, че ги сънува, но Хелън не беше споделяла с никого какво вижда в сънищата си, откакто ги беше разказала на Кейт. Пое си дъх с намерението да се довери на Ариадна, а после се спря. Дали Ари нямаше да си помисли, че тя полудява като Касандра? Хелън реши, че е по-добре да си държи устата затворена. — Знаеш ли, наистина не виждам какъв е смисълът да прекарваш тук всяка нощ, ако се изнизвам през прозореца в мига, щом се унесеш.
— Дори не започвай с това, защото няма да стане — каза Ариадна сърдито. Отметна завивката си и се изправи. — Лукас вероятно и без друго ще ме убие — промърмори безсмислено, докато се отправяше към банята.
— О, хей! Съжалявам! — възкликна Джери изненадано, когато се сблъска с оскъдно облечената Ариадна в коридора.
— Здрасти — изръмжа му Ариадна, докато затръшваше вратата на банята.
Хелън метна глупавите камбанки под леглото и вдигна поглед към баща си, който надзърташе боязливо покрай вратата й.
— Не знаех, че Ариадна е тук. Отново — каза той.
— Аха — отвърна Хелън, сякаш беше очевидно.
— Добре — каза той, като се колебаеше на прага. — И предполагам, че цял ден ще си в нейната къща? Още ли работите по онзи училищен проект?
— Аха.
— Добре — каза той, като смутено сбърчи чело. — Ъъ… Честит рожден ден!
— Благодаря — отвърна Хелън с кимване. После се втренчи в него, докато той си тръгна.
— Нима чух баща ти да казва, че днес е рожденият ти ден? — попита Ариадна с широко отворени очи, докато влизаше обратно в стаята.
— Аха — каза Хелън. — Нито думичка на никого. Просто искам да тренирам, а после да се прибера вкъщи и да си легна отново.
— Не! Редно е да направим нещо! — възрази Ариадна. — Трябва да си вземем почивен ден и да отидем да пазаруваме, после може би да излезем на вечеря!
— Съжалявам, Ари, но не мога. Току-що се събудих, а вече съм изтощена — отвърна Хелън, долавяйки, че гласът й прозвуча ниско и унило. — Тренировка и после — обратно в леглото. Това е всичко, което искам за рождения си ден.
Ариадна поклати тъжно глава и се втренчи в Хелън, докато тя оправяше надуваемото легло, на което настояваше да спи всяка нощ. Хелън видя, че Ариадна искаше да възрази, искаше да настои Хелън поне да се опита да се радва на рождения си ден, но за щастие се предаде.
Хелън едва си държеше очите отворени и беше гладна като вълк. Запита се отново дали наистина беше вървяла с дни, както в съня си, или нещо не беше наред с ума й. Думите на Ноел за това, че любовта е способна да докара някого до лудост, непрестанно възкръсваха в ума на Хелън и я преследваха. Дали не беше имала предвид твърде ярките й кошмари? А после бе принудена да се замисли дали на този етап нямаше да е утешително, ако беше наистина луда.