Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Блах. Капитан Блах. Вероятно сте разбрали от акцента ми, че не съм от тази страна. Аз съм от херцогство Мекленбург. Може би сте чели за годежа на престолонаследника на Мекленбург и госпожица Лидия Вандаариф — аз съм част от свитата на принц Карл-Хорст.
Мъжът кимна с разбиране. Жената не реагира; лицето й пазеше дружелюбното си изражение, но умът й явно работеше зад него. Какво можеше да значи това? Какво можеха да знаят те? Доктор Свенсон реши да проучи. Наведе се заговорнически напред и понижи глас:
— Тук ме водят злокобни събития… злокобни събития в света — сигурен съм, че няма нужда да обяснявам. Градовете… ъъъ, те са владения на греха. Кой трябва да бъде спасен, наистина?
— Кой наистина — повтори жената тихо, някак внимателно.
— Пътувах с една жена — продължи Свенсон. — Попречиха ми — може би не трябва да казвам нищо повече за нея — да се срещна с нея. Смятам, че е възможно да е била принудена да хване по-ранния влак. Междувременно бях лишен от моята… — кимна към книгата в скута на жената — от моя пътеводител.
Дали не беше прекалил? Чувстваше се нелепо. Но мъжът се размърда, наведе се напред и го попита с искрена загриженост:
— Попречиха ви? Кой?
Този тип интриги — театър и лъжи, все още бяха неудобни за доктор Свенсон. Дори в работата си за барон фон Хьорн той предпочиташе дискретността, ходатайството и такта пред истинското двуличие. И все пак, изправен пред откритото желание на мъжа за повече информация, като лекар той имаше достатъчно опит да говори авторитетно, когато се чувстваше безпомощен и невеж (Колцина обречени мъже го бяха питали дали ще умрат? Колцина от тях бе излъгал?), за да прикрие колебанието си — уж опитвайки се да измисли нещо в напрегнатия момент на избор, когато решава дали да им довери историята си. Хвърли поглед към коридора и после се наведе на свой ред, сякаш да намекне, че единствено тяхното купе е безопасно, и заговори почти шепнешком:
— Сигурно знаете, че умряха няколко мъже и може би една жена. Организиран е съюз, който действа в сенките, воден от странен мъж в червено, полусляп китаец, изключително опасен субект. Принцът бе нападнат в Кралския институт, могъщото начинание там бе прекъснато… стъклото… знаете ли… виждали ли сте… синьото стъкло?
Те поклатиха глави. Сърцето му се сви. Нима ги бе преценил толкова погрешно?
— Знаете за лорд Тар, че… че той…
Мъжът кимна разпалено.
— Той бе спасен, да.
— Именно — кимна Свенсон, възвърнал увереността си. Този луд ли беше? — След броени дни ще има нов лорд Тар. Племенникът му. Той е приятел на принца… приятел на всички нас…
— Кой ви попречи да се срещнете с дамата си? — попита жената някак настойчиво. Глождещото усещане, че я е виждал, не го напускаше. Нещо в лекото накланяне на главата й, когато задаваше въпрос.
— Агенти на китаеца — отвърна Свенсон, чувстваше се като глупак. — Наложи ни се да се качим на отделни карети. Моля се тя да е в безопасност. Тези хора нямат срам. Ние, както знаете, трябваше да пътуваме заедно, както бе уредено…
— До Тар Вилидж? — попита мъжът.
— Да.
— Може ли някой от тези агенти да се е качил на влака? — попита жената.
— Не вярвам. Не ги видях. Мисля, че аз се качих последен.
— Това поне е добре. — Тя въздъхна с известно облекчение, но раменете й не се отпуснаха, нито зоркият й поглед.
— Как да разпознаем тези агенти? — попита мъжът.
— Това е проблемът — те нямат униформа, освен двуличието и измамността. Проникнали са дори в свитата на принца и са обърнали един от нашите за своята кауза — доктор Свенсон, личния лекар на принца!
Мъжът вдиша през зъби, неодобрително изсъскване.
— Казвам го на вас — продължи Свенсон, — но се боя, че никой друг не трябва да узнае. Възможно е всичко да се оправи и аз не бива да разгласявам…
— Разбира се — съгласи се жената.
— Дори на… — започна мъжът.
— На кого? — попита Свенсон.
Мъжът поклати глава.
— Да, прав сте. Поканени сме, ние сме гости все пак, гости на банкет. — При тези думи пак се усмихна, отърсил се от ужасния разказ на доктора. Ръката му потърси книгата в джоба му и я потупа небрежно, все едно беше заспало кученце. — Изглеждате много изморен, капитан Блах — каза любезно. — Ще имате достатъчно време да намерите приятелката си. До Тар Вилидж има поне още час и половина. Защо не си починете? Всички ще се нуждаем от сили за изкачването.