Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Свенсон се зачуди за какво говори — за кариерата ли? За хълмовете? Дали не беше къщата на имението? Не знаеше и беше изтощен. Трябваше да поспи. Беше ли в безопасност с тях? Жената прекъсна мислите му.
— Как е името на дамата ви, капитане?
— Моля?
— На приятелката ви. Не казахте името й.
Свенсон улови тревожния поглед, който й хвърли мъжът, макар нейното лице да остана открито и дружелюбно. Нещо не беше наред.
— Името й?
— Не казахте името й.
— Да, не го казахте — потвърди мъжът някак настойчиво, все едно го бяха хванали в нещо.
— Ами, виждате ли… не го зная. Знам само как е облечена — зелена рокля и зелени обувки. Трябваше да се срещнем и да пътуваме заедно. Защо… вие знаехте ли си имената преди това пътуване?
Те се спогледаха и той разбра, че е отгатнал правилно.
— Не знаем имената си дори сега, капитане, както бяхме инструктирани — каза мъжът.
— А сега наистина трябва да си починете — каза жената и може би за първи път се усмихна искрено. — Обещавам да ви събудим.
Докато доктор Свенсон се унасяше, част от ума му съзнаваше, че не е лягал да спи като хората от поне два дни, така че очакваше неспокойни сънища. Знаеше, че сънищата му се подхранват от чувството му на загуба и изолация — повече от всичко друго от безпомощността му пред лицето на смъртта на Корина и после от собствената му хронична необщителност и плахост — и всички тези съжаления се завъртаха заедно в свят на жестоко неутолимо желание за други жени. Дали просто не бе свалил гарда си, понеже бе толкова изтощен и заспиваше? Можеше ли да каже, че чувството му на вина на свой ред предизвиква потайно удоволствие в сънуването с такъв еротичен плам? Това, което знаеше, бе топлата прегръдка на съня, която в ума му с лекота се превръщаше в прегръдка на бели меки ръце и нежни галещи пръсти. Сякаш тялото му се пречупваше през някакъв скъпоценен камък и той виждаше и усещаше умножени образи на самия себе си в безнадеждно сластни ситуации… госпожа Марчмур го гали под масата… госпожица Пул е пъхнала език в ухото му… заровил е нос в косата на Розамунд и вдишва парфюма й… застанал на четири крака на леглото, облизва всяка трапчинка на разкошната плът на болната Анжелик… ръцете му — о срам! — опипват задника на госпожица Темпъл под роклята й… със затворени очи суче нежно и ненаситно от голата гърда на кестенявата гувернантка, която е седнала до него, за да облекчи страданието му и се предлага на устните му… несравнимо мека и нежна възглавница от плът… другата й ръка гали косата му… шепне му нежно… разтърсва го за рамото.
Събуди се рязко. Тя седеше до него. Разтърсваше ръката му. Той седна, болезнено осъзнал възбудата си и благодарен за шинела си; косата му падаше в очите. Мъжа го нямаше.
— Наближаваме Тар Вилидж, капитане — каза тя с усмивка. — Съжалявам, че ви будя.
— Не, благодаря ви, разбира се…
— Спяхте много дълбоко.
— Извинете ме…
— Няма нужда да се извинявате. Сигурно сте уморен.
Той забеляза, че най-горното копче на роклята й е разкопчано. Усети на устните си размазана лига и я избърса с ръкав. Какво се беше случило? Кимна към мястото, където бе седял мъжът.
— Спътникът ви…
— Тръгна напред. Отивам при него, но първо исках да се уверя, че сте буден. В съня си вие… говорехте.
— Така ли? Не си спомням — рядко помня сънищата си…
— Казахте „Корина“.
— Така ли?
— Да. Коя е тя?
Доктор Свенсон се насили да изглежда озадачен и поклати глава.
— Нямам представа. Честна дума, колко странно. — Тя го погледна отгоре, откритото й изражение заедно с настойчивия натиск в панталоните му го накараха да продължава да говори: — Не ми казахте името си.
— Да. — Тя се поколеба за миг. — Елоиз.
— Вие сте гувернантка на децата на някой лорд.
Тя се разсмя.
— Не е лорд. И не съм гувернантка. По-скоро съм довереница, а по заплата съм учителка по френски, латински, музика и математика.
— Разбирам.
— Не мога да си представя как познахте. Може би заради военното ви обучение — нали офицерите трябва да се научат да разчитат хората си като книги! — Тя се усмихна. — Но не се грижа за учениците си по цял ден. Имат си друга дама за това — тя гувернантката и обича деца много повече от мен.