Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Двойка. И четворка.
Оскар изпитва облекчение, кой знае защо, когато мъжът заобикаля масата и застава пред строените момчета като генерал пред армията си. Гласът му е равнодушен, нито висок, нито нисък, той протяга дългия си показалец и започва преброяването на редицата.
— Едно… две… три… четири…
Оскар поглежда наляво, оттам е започнал. Момчетата стоят отпуснати, освободени. Хлипане. Момчето до Оскар се сгърчва, долната му устна трепери. Ах. Той е… номер шест. Сега Оскар разбира своето облекчение.
— Пет… шест… и… седем.
Пръстът сочи право към Оскар. Мъжът го поглежда в очите. И се усмихва.
Не!
Та това беше… Оскар откъсва поглед от очите на мъжа, поглежда заровете. Сега пък са тройка и четворка. Момчето до Оскар се оглежда смаяно, все едно току-що се е събудило от кошмар. Погледите им се срещат за секунда. Празни. Недоумяващи.
После се чува писък откъм стената.
… мамо!
Жената с кафявия шал се втурва към него, но двама мъже й препречват пътя, хващат ръцете й и… я хвърлят назад към каменната стена. Ръцете на Оскар трепват, сякаш да я хванат, и устните му оформят думата:
… мамо!
Силни ръце сграбчват раменете му и го извеждат от строя, тикат го към някаква вратичка. Мъжът с перуката още стои с вдигнат пръст, следва го, докато го избутват, измъкват го от залата към някаква тъмна стая, която мирише на… алкохол… следват проблясъци, неясни картини; светлина, мрак, камък, гола кожа… докато картината се стабилизира и Оскар усеща как нещо силно притиска гърдите му. Не може да си мръдне ръцете. Дясното му ухо сякаш ще се пръсне, лежи прикован към… дървена плоскост.
Има нещо в устата му. Въже. Засмуква го, отваря очи.
Лежи по корем на някаква маса. Ръцете му са завързани за краката й. Гол е. Пред очите му — два образа: мъжът с перуката и още един. Дребен дебеланко, който изглежда… забавен. Не. Изглежда като някой, който си мисли, че е забавен. Разказва истории, на които никой не се смее. Забавният държи нож в едната си ръка, в другата — купа.
Нещо не е наред.
Натискът в гърдите, в ухото. В коленете. Трябва да усеща натиск и в слабините. Като че ли точно там масата има отвор. Оскар опитва да се завърти, за да усети, но тялото му е завързано здраво.
Мъжът с перуката казва нещо на забавния и той се смее, кима. После и двамата клякат. Мъжът с перуката гледа Оскар. Очите му са ясносини като небето в студен есенен ден. Изглеждат дружелюбно любопитни. Мъжът се взира в очите на Оскар, сякаш търси там нещо красиво, нещо, което обича.
Забавният мъж пропълзява под масата с ножа и купата. И Оскар разбира.
Знае също, че ако успее да… изплюе това въже от устата си, вече няма да му се налага да остане. Тогава ще изчезне.
Оскар опита да отдръпне главата си назад, да прекрати целувката. Само че Ели, сякаш с готовност за подобна реакция, обхвана тила му с ръка и притисна устните му към своите, за да го задържи в спомените си.
Притискат въжето навътре в устата му и се чува съскащ влажен звук, когато Оскар пръцва от страх. Мъжът с перуката сбърчва нос и недоволно цъка. Очите му не се променят. Все същият поглед като на дете, преди да отвори кутия, в която знае, че има кученце.
Студени пръсти хващат пениса на Оскар, дърпат го. Той отваря уста, за да извика „неее!“, но заради въжето не може и се чува само „еее!“.
Мъжът под масата пита нещо и този с перуката кимва, без да откъсне поглед от Оскар. После идва болката. Нажежен прът пронизва слабините му, плъзва се през корема, гърдите, прояжда огнен тунел, който минава през тялото му и той крещи, крещи, а очите му се пълнят със сълзи, тялото му изгаря.
Сърцето му думка по масата като свит юмрук по врата и той стиска очи, захапва въжето, в същия момент чува далечно ромолене, плискане, вижда…
… как майка му е коленичила и плакне пране на ручея. Мама. Мама. Тя изпуска нещо, някакъв парцал, и Оскар се надига, лежал е по корем и тялото му гори, изправя се, изтичва до потока, към бързо отдалечаващото се парче плат, хвърля се във водата, за да угаси тялото си, за да спаси парцала, и го хваща. Ризата на сестра му. Той я вдига към светлината, към майка си, чийто силует се очертава на брега, а от дрехата се стичат капки, блестят на слънцето, цопват в потока, пръскат в очите му и той не вижда ясно заради водата, която шурти в очите му, по бузите му, когато…