Покани ме да вляза

— Да. Искам! Дай да видим!

— Ти ми написа…

— Да, така е. Но нека да видим сега! Какво ще стане?

Ели стисна устни, замисли се за миг, после прекрачи прага. Оскар се напрегна, очакваше някаква синя мълния, вратата да се затръшне през тялото на Ели или нещо подобно. А не се случи нищо. Тя влезе в коридора, затвори. Оскар сви рамене.

— Това ли беше?

— Не съвсем.

Ели стоеше по същия начин, както и пред вратата. Неподвижно, с отпуснати ръце и втренчени в Оскар очи. Той поклати глава.

— Какво? Нали…

И млъкна, защото от окото й се отрони сълза, не, от двете й очи се отрониха сълзи. Но даже не бяха сълзи, понеже бяха тъмни. Кожата на лицето й си смени цвета, поруменя, после стана червена, тъмночервена, тя сви юмруци, когато от всичките пори на лицето й бликнаха капки кръв. И от шията също.

Устните на Ели се изкривиха от болка и от крайчеца на устата й се стече струйка кръв, сля се с капките по брадичката й и потече по шията.

Оскар безпомощно отпусна ръце, плочата се изхлузи от обложката, падна ребром на пода, после се търкулна върху килимчето. Той погледна ръцете й.

Кожата им беше овлажняла от кръвта, която все повече напираше.

Погледна я пак в очите, не я позна. Изглеждаха потънали в кухините си, бяха пълни с кръв, която преливаше, струеше покрай носа към устните, в устата, откъдето извираше още кръв, две тънки струйки се стичаха от ъгълчетата й надолу по врата, изчезваха под деколтето на пуловера й, където се образуваха по-тъмни петна.

Кървеше от порите по цялото си тяло.

Оскар се задъха, изкрещя:

— Влез, влез, заповядай… добре си дошла, влез!

Ели се отпусна. Свитите й юмруци се отвориха. Гримасата на болка изчезна. Оскар очакваше и кръвта да се махне, сякаш нищо не се е случило, след като вече я бе поканил.

Но не. Спря да тече, ала ръцете и лицето й останаха тъмночервени и докато двамата стояха един срещу друг, без да си кажат нищо, кръвта започна да се съсирва и стана на тъмни съсиреци там, където беше изтекло повече, а Оскар усети слаба миризма на болница.

Вдигна плочата от пода, прибра я обратно в плика и каза, без да гледа към Ели:

— Извинявай… не знаех…

— Няма нищо. Нали аз го реших. Но мисля, че е добре да взема душ. Имаш ли найлонова торбичка?

— Торбичка?

— Да. За дрехите.

Оскар кимна, отиде в кухнята и изрови изпод мивката найлонова торбичка с надпис „ИКА — Яж, пий и се радвай“. Влезе в хола, остави плочата на масичката и остана така, с шумолящата торбичка в ръце.

Ами ако не бях казал нищо? Ако я бях оставил… да кърви?

Намачка торбичката на топка, пусна я и тя отскочи от ръката му, падна на пода. Той я вдигна, метна я във въздуха, хвана я. В банята се чу душът.