Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя бе тъй уверена в истинността на казаното и думите й така отговаряха на действителността, що се отнасяше до отношенията между малката Дорит и нейното семейство, че Кленъм се обърка. Той проявяваше към малката Дорит един по-особен интерес — интерес, който хем произлизаше от заобикалящата я обстановка, хем напълно я отделяше от нея — и сега се разочарова, раздразни, заболя го, като си я представи влюбена в младия мистър Чивъри от задния двор или в когото и да било. От друга страна, опита се да си внуши, че влюбена, или не, тя си оставаше все същата малка Дорит; и че да я превръща в нещо като весталка на домашното огнище и срещу това да иска от нея да охладнее към единствените хора, които познаваше, би било само недостойна слабост на собствената му фантазия. И все пак младежкият й и нежен вид, стеснителното й държане, очарованието на нейните чувствителни очи и глас, многобройните неща, с които го привличаше личността й, и голямата разлика между нея и другите около нея не се съчетаваха и не бяха в състояние да се съчетаят с тази новоизникнала идея.
Той каза на достойната мисис Чивъри, след като прехвърли тези неща през ума си — стори го, докато тя все още приказваше, — че би могла да разчита на него, той винаги бил готов да стори всичко по силите си, за да допринесе за щастието на мис Дорит и да подпомогне осъществяването на нейните съкровени желания, доколкото това зависело от него и ако съумеел да ги отгатне. Същевременно той я посъветва да се предпазва от прибързани мнения и предубеждения; помоли я да запази случилото се в тайна, за да не бъде огорчена мис Дорит; и най-вече препоръча й да спечели доверието на сина си, за да й разкаже той как точно са се развили събитията. Мисис Чивъри сметна горните предпазни мерки за прекалени, но заяви, че ще опита. Тя поклати глава, сякаш не бе извлякла от тази среща очакваната утеха, и все пак му поблагодари за труда, който любезно си беше направил. После се разделиха с най-добри чувства и Артър си тръгна.
Гъмжилото по улицата се сблъскваше с гъмжилото от мисли в главата му и понеже от двата безпорядъка се получаваше голяма бъркотия, вместо по Лондонския мост предпочете да мине през по-тихите улички към Железния мост. Но едва стъпил там, той съзря малката Дорит да върви пред него. Денят беше приятен, подухваше лек ветрец и тя, изглежда, току-що бе излязла да се поразходи. Час по-рано той я бе оставил в стаята на баща й.
Отдаваше му се подходяща възможност да се вгледа по-отблизо в лицето и държанието й, без никой друг да му пречи. Кленъм ускори крачка; но още преди да я бе настигнал, тя извърна глава.
— Стреснах ли ви? — запита я той.
— Стъпките ми се сториха познати — отвърна тя колебливо.
— А тъй ли излезе наистина, малка Дорит? Едва ли сте очаквали да видите тъкмо мен.
— Не съм очаквала никого. Но като чух стъпки, казах си, че ми приличат на вашите.
— Отивате ли някъде?
— Не, сър, просто излязох тук да се поразвлека.
Тръгнаха заедно и тя възвърна доверчивото си държане към него и го погледна в очите, когато каза, след като се озърна:
— Много е странно. Сигурно мъчно ще ме разберете. Понякога имам чувството, че проявявам безсърдечие, като се разхождам тук.
— Безсърдечие?
— Като гледам реката и толкова много небе, и толкова много предмети, толкова разнообразие и движение. А после — да се върна пак там и да го намеря все в същото задушно място.
— Ах, това ли било! Но не бива да забравяте, че когато се връщате, вие носите със себе си духа и атмосферата на неща, които го ободряват.
— Дали? Дано да е така! Страхувам се, че вие си представлявате повече, сър, и ми приписвате несъществуващо влияние. Ако сам вие бяхте в тъмница, бих ли могла да ви утеша?
— Да, малка Дорит, уверен съм!
От трепета на устните и от сянката на дълбоко вълнение, преминала по лицето й, той заключи, че тя си мисли за своя баща. Кленъм помълча, за да й позволи да се съвземе. Малката Дорит, облегната разтреперана върху ръката му, се свързваше още по-малко с теорията на мисис Чивъри, но някак си подхождаше на новата мисъл, изникнала в ума му, че твърде вероятно е все пак да съществува някои в безнадеждната — това пък беше още по-ново хрумване, — в безнадеждната, недостижима далнина.