Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Ако не бяха подводните камъни, положително щях да се удавя. Най-сетне набарах скала, която излизаше на брега, изплюх монетите в шепа и затичах. Миди и остри кремъци ми режеха ходилата, хлъзгави водорасли ме събаряха, но кой ти гледа — душа спасявам, изхвръкнах навън и залегнах зад едни камъни. Огледах се за по-сгодно място, още пет-шест метра нагоре изкачих. И сякаш заех тайна театрална ложа. Защото всичко, което стана, го гледах като на сцена, но от сцената мен не ме виждаха…
Караканьоти бе прекарал гемията в процепа между две канари, а на двеста-триста метра от него бяха спрели катерите. Преграждаха му пътя, но не смееха да нагазят в плитчините. С дебнене и изчакване щеше да е играта. На катерите различавах униформи, а на гемията, съвсем близо до моето място, нямаше никой. Капитанът бе във водата. А тя бистра, прозрачна — по дъното камъчетата се броят. Уловил се бе той за някаква издатина на борда и само лицето му се показваше навън. Оглеждаше обстановката. После се пусна и като риба се гмурна под кила на гемията. Показа око да разузнае от другата страна. С пет замаха Караканьоти можеше да доплува до брега и да се скрие като мен в камънаците. На сушата едва ли щяха да ни преследват. Но бягството той си бе оставил за последен изход — гемията искаше да опази.
От единия катер обаче го забелязаха и стреляха. Куршумът плесна във водата, а Караканьоти пак се гмурна да мине под кила. Господи! Долу той се извъртя с гръб към дъното и вече бе промушил главата и шията си, когато морският талаз повдигна и спусна гемията. Многотонна тежест притисна гърдите му. Далеч бях да чуя, но кълна се — чух как пропукаха костите и изхрущяха хрущялите! Гръдния кош ли му смаза килът, гръбнака ли му пречупи, но чух зловещото изпращяване, сякаш хребетът на гръцката земя се преломи.
Но Караканьоти не се остави. Впи ръце в дъното на гемията и с цялата си нечовешка сила напъна да я повдигне. И морето, дето го бе отгледало, помогна малко, но единствен на тоя свят Караканьоти можеше да мръдне такава грамада и той я откърти от гърдите си. Хлъзна се отсам и изплува на повърхността. Кървава диря порозови водата след него. От катерите зачаткаха карабини. Два или три пъти се показа още главата му и после златото го завлече в дълбината…
Тъй загина гръцкият юнак Караканьоти! Прибра морето своя син. И не знам век ли трябва да мине или повече, за да събере то отново сила, че да я даде така щедро на друг като непрежалимия мой капитан…
А аз драпах нагоре по стръмнините с хлипове и скимтене — по-далеч от тая смърт, по-далеч от куршумите. Бях лапнал пак монетите да не ми пречат в юмрука, защото по канари пълзях като змия, по сипеи се сгромолясвах, през бодливи храсталаци се промушвах и такъв — гол, мръсен и кървав от убожданията, спрях пред един каменен праг. На равнището на очите ми стояха два боси крака. Вдигнах лице — краката бяха на същество нискорасло, хилаво, с келява брада, израсла на фъндъци, и неподвижни птичи очи. Дебела сопа държеше в ръката си. Изплюх монетите да му кажа човешка дума, но съществото захвърли тоягата и побягна като щуро.
— Демон! Демон! — крещеше то. — Злато бълва! Пари блюва!
Козите наоколо се поразмърдаха зачудени, но бързо им мина, а аз се претърколих на каменната площадка и се проснах по корем. Дълго лежах на слънцето подобен на парче месо, докато козарят се върна…
Островчето Ксилокс спадаше към гръцката територия, но моят живот в Гърция беше свършил. А кое бе това същество, как живях с него и какво ми се случи на отсрещния бряг, из турските земи, е нещо отделно. Подсети ме докъде бях стигнал, ако напролет пак се видим в тая градинка…
XXV
Чакай, чакай — няма продължение! Кракът ми не е стъпвал в Гърция от тогава. Михалис не само не съм го срещал, но и писмо не съм му писал, нито съм звънял по телефона, както предполагаш. Понаучих нещо, ще ти кажа как, но колкото ти знаеш със сигурност, толкова и аз, какво стана с дядо Аргирис, лежа ли в затвора Теодорос, събори ли Пазаити кафенето и прочие. Защо не съм прескочил до Гърция ли? Не си толкоз малък да не се досещаш.
Като се върнах тук, властта ме побара. Кой си ти, другарче, с чуждия паспорт и за какво се бориш? И докато си направи проверката, пуснаха ме по пързалката в подземието на „Московска“ 5. За това адово място няма да ти разправям, други страдалци има, дето по-добре го знаят. Назначиха ми следовател.
— Съществувало е такова лице в Пазарджик, ученик — съгласи се той. — Безследно изчезнал още преди войната. Ти ли си?