Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
— Ламброс Пазаити! Нямаш право да живееш! Осъдил съм те на застрелване!
Човешката тълпа е животно във всяко едно отношение. И инстинктът й е животински. С тоя именно инстинкт до един усетихме, че Теодорос ще изпълни присъдата си, и ония, дето бяха близо до Пазаити, стремглаво побягнаха настрани. И Ламброс повярва, че ще го трепят.
— Тео! Синко! — измуча той и с дива молба протегна ръце към убиеца си.
Деляха ги десетина крачки. Теодорос стискаше стар барабанлия револвер — без дума повече, наведе дулото и стреля.
— А-а! — Пазаити се хвана за сърцето и рухна на колене. — Те-ео! — профъфли с посинели сгърчени устни, а Теодорос пак наведе цевта и повторно стреля в него.
От силния удар на куршума тялото се отметна и се повали в прахта. Ни една чертица не трепваше по красивото каменно лице на древногръцкия бог, но гневът му не беше свършил и той за трети път се прицели и гръмна. Бездиханният труп помръдна от изстрела, все едно куршумът се заби в чувал с парцали…
И Теодорос Ликудис разтвори пръсти, револверът тупна на земята. Далеч откъм кея се чу полицейска свирка, с все сили стражар търчеше към нас. Отнякъде изпълзя камионетка, с ръмжене и тласъци се мъчеше да догони стражаря.
— Стой! Кой стреля?! — задъхано викна той, още преди да спре.
Не стана нужда от дълго разследване — Теодорос бе протегнал ръце, готови за белезници.
— Уби го! С три куршума! На решето… — спуснаха се неколцина към мъртвеца, но преди даже да го докоснат, той рипна на крака и затръска прахта от сакото си. Ни рани, ни кръв. Въобще не беше одраскан.
— Отцеубиец! Мерзавец! — зави Пазаити като цапардосано куче, син-зелен още от преживения страх.
А тълпата избухна като вулкан — и на нея много й дойде:
— Жив е!
— Не го улучи!
— Пак извади късмет шмекерът!
— Теодорос ще свърши нещо, че няма да се види!
— Всичката му работа такава!
— Божичко! Как мен не уби!…
Стражарите вече тикаха Теодорос Ликудис в полицейската камионетка. Неизвестно защо и дядо Аргирис изровиха от купчината с покъщнина — и него качиха вътре. Нямах минута за губене. Или трябваше да остана сред бъркотията, или да бягам при Караканьоти. Секунда се колебах, пък обърнах гръб на всичко и затичах към кея.
Капитанът бе запалил мотора.
— Къде ходиш?! Каква е тая стрелба? — викна раздразнено.
— Пазаити искаха да трепят! — хвърлих торбата и скочих след нея на борда. — Ама му се размина…
— И полиция довтаса, нали? Казах му да не се набива в очи! Изкуфя Ламброс!
И докато разправях какво и как е станало, гемията метър след метър напредваше в морето. След половин час сушата се виждаше като чертица. Беше слънчево, като тръгнахме, но следобед духна вятър, наслоиха се облаци и всичко посивя. Вълни се пенеха в носа ни, грамади ни подпираха отстрани и аз правех какво правех, но с едната ръка все бях вкопчен във въже — не дай, Боже, да падна във водата.
— Ако те бутна зад борда, ще доплуваш ли до Пирея? — смее се Караканьоти.
— Не си прави майтап! — викам. — Знам само кучешката и петдесет метра я изкарам, я не.
— Добре тогава. Изпълнил съм условието.
— Какво говориш?! — изплаших се да не е полудял. — За какво условие?
— Имам нещо за теб — казва. — Ама наредиха да ти го дам в открито море. Я дръж руля да го взема от кубрика.
Излезе той, плик държи:
— Братовчед ти Михалис го донесе рано-рано сутринта. Ти си му казал къде съм.
— Вярно — отвръщам. — Стана дума между другото.
— Добре — не ми дава още плика Караканьоти. — Само че капитаните първи четат писмата. Отворих го.
— Щом обичаят е такъв — трептя аз от нетърпение. — Какво пише?
— Там е работата, че не разбрах — намръщи се Караканьоти. — А горе-долу съм грамотен. На таен език е написано. И преди да ти го дам, ще ми признаеш кои сте вие двете братовчедчета и на какви езици се оправяте! Да не сте шпиони?!
— Сакън! — изтръпнах. — Какви шпиони те патили! Всичко ще ти кажа, но дай да го видя.
И протягам ръка, а в другата ми рулят трепери, вълните вече подмятат гемията, вятър свисти между въжетата и буря захваща.