Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 250
Перейти на страницу:

— Ламброс Пазаити! Нямаш право да живееш! Осъдил съм те на застрелване!

Човешката тълпа е животно във всяко едно отношение. И инстинктът й е животински. С тоя именно инстинкт до един усетихме, че Теодорос ще изпълни присъдата си, и ония, дето бяха близо до Пазаити, стремглаво побягнаха настрани. И Ламброс повярва, че ще го трепят.

— Тео! Синко! — измуча той и с дива молба протегна ръце към убиеца си.

Деляха ги десетина крачки. Теодорос стискаше стар барабанлия револвер — без дума повече, наведе дулото и стреля.

— А-а! — Пазаити се хвана за сърцето и рухна на колене. — Те-ео! — профъфли с посинели сгърчени устни, а Теодорос пак наведе цевта и повторно стреля в него.

От силния удар на куршума тялото се отметна и се повали в прахта. Ни една чертица не трепваше по красивото каменно лице на древногръцкия бог, но гневът му не беше свършил и той за трети път се прицели и гръмна. Бездиханният труп помръдна от изстрела, все едно куршумът се заби в чувал с парцали…

И Теодорос Ликудис разтвори пръсти, револверът тупна на земята. Далеч откъм кея се чу полицейска свирка, с все сили стражар търчеше към нас. Отнякъде изпълзя камионетка, с ръмжене и тласъци се мъчеше да догони стражаря.

— Стой! Кой стреля?! — задъхано викна той, още преди да спре.

Не стана нужда от дълго разследване — Теодорос бе протегнал ръце, готови за белезници.

— Уби го! С три куршума! На решето… — спуснаха се неколцина към мъртвеца, но преди даже да го докоснат, той рипна на крака и затръска прахта от сакото си. Ни рани, ни кръв. Въобще не беше одраскан.

— Отцеубиец! Мерзавец! — зави Пазаити като цапардосано куче, син-зелен още от преживения страх.

А тълпата избухна като вулкан — и на нея много й дойде:

— Жив е!

— Не го улучи!

— Пак извади късмет шмекерът!

— Теодорос ще свърши нещо, че няма да се види!

— Всичката му работа такава!

— Божичко! Как мен не уби!…

Стражарите вече тикаха Теодорос Ликудис в полицейската камионетка. Неизвестно защо и дядо Аргирис изровиха от купчината с покъщнина — и него качиха вътре. Нямах минута за губене. Или трябваше да остана сред бъркотията, или да бягам при Караканьоти. Секунда се колебах, пък обърнах гръб на всичко и затичах към кея.

Капитанът бе запалил мотора.

— Къде ходиш?! Каква е тая стрелба? — викна раздразнено.

— Пазаити искаха да трепят! — хвърлих торбата и скочих след нея на борда. — Ама му се размина…

— И полиция довтаса, нали? Казах му да не се набива в очи! Изкуфя Ламброс!

И докато разправях какво и как е станало, гемията метър след метър напредваше в морето. След половин час сушата се виждаше като чертица. Беше слънчево, като тръгнахме, но следобед духна вятър, наслоиха се облаци и всичко посивя. Вълни се пенеха в носа ни, грамади ни подпираха отстрани и аз правех какво правех, но с едната ръка все бях вкопчен във въже — не дай, Боже, да падна във водата.

— Ако те бутна зад борда, ще доплуваш ли до Пирея? — смее се Караканьоти.

— Не си прави майтап! — викам. — Знам само кучешката и петдесет метра я изкарам, я не.

— Добре тогава. Изпълнил съм условието.

— Какво говориш?! — изплаших се да не е полудял. — За какво условие?

— Имам нещо за теб — казва. — Ама наредиха да ти го дам в открито море. Я дръж руля да го взема от кубрика.

Излезе той, плик държи:

— Братовчед ти Михалис го донесе рано-рано сутринта. Ти си му казал къде съм.

— Вярно — отвръщам. — Стана дума между другото.

— Добре — не ми дава още плика Караканьоти. — Само че капитаните първи четат писмата. Отворих го.

— Щом обичаят е такъв — трептя аз от нетърпение. — Какво пише?

— Там е работата, че не разбрах — намръщи се Караканьоти. — А горе-долу съм грамотен. На таен език е написано. И преди да ти го дам, ще ми признаеш кои сте вие двете братовчедчета и на какви езици се оправяте! Да не сте шпиони?!

— Сакън! — изтръпнах. — Какви шпиони те патили! Всичко ще ти кажа, но дай да го видя.

И протягам ръка, а в другата ми рулят трепери, вълните вече подмятат гемията, вятър свисти между въжетата и буря захваща.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)