Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Никога не съм виждал да вали сняг по това време на годината — каза Франсис, гледайки през прозореца. — Вчера беше почти двадесет градуса.
— Предсказаха ли го? — попита Чарлс.
— Не съм чул.
— За Бога! Вижте! Почти Великден е.
— Не виждам за какво толкова сте се въодушевили — сърдито коментира Хенри. Имаше прагматични, почти земеделски познания за влиянието на времето върху растежа, поникването, цъфтежа и т.н. — Само ще замръзнат всички цветя.
Вървях към къщи бързо, защото ми беше студено. Ноемврийски мраз се разстилаше като смъртоносен оксиморон над априлския пейзаж. Снегът се сипеше не на шега — големи, неми венчелистчета, носещи се между раззеленилите се дървета, бели букети, разпадащи се в снежния мрак: кошмарна, обърната с главата надолу земя, излязла от книгите. Пътят ми ме поведе край редица сияйни, напълно разцъфтели ябълкови дръвчета, които тръпнеха в здрача като алея, оградена с бледи чадъри. Големите бели парцали, призрачни и ефирни, се носеха през тях. Не се спрях да ги погледам, напротив, когато стигнах под тях, ускорих крачка. Зимата, прекарана в Хампдън, ми бе вдъхнала ужас към снега.
Долу нямаше съобщения за мен. Качих се в стаята си, преоблякох се, не можех да реша какво да правя със съблечените дрехи, замислих се дали да не ги изпера, чудех си дали няма да изглежда подозрително и накрая ги натъпках на дъното на торбата ми с дрехи за пране. После седнах на леглото и погледнах часовника.
Беше време за вечеря. Цял ден не бях ял нищо, но и не бях гладен. Приближих се до прозореца и се загледах в снежинките, които се въртяха над високите арки от светлина над тенис кортовете, върнах се обратно и седнах отново на леглото.
Минутите се нижеха. Упойката, която ме бе превела през цялата случка, започна да ме пуска и с всяка изминала секунда мисълта да прекарам цялата нощ сам-самичък ми се струваше все по-непоносима. Пуснах радиото, изключих го, опитах се да чета. Бяха изминали едва десет минути. Грабнах първата изпречила ми се книга и отново я оставих. Тогава, противно на здравия разум, слязох долу до монетния телефон и се обадих на Франсис.
Вдигна след първото иззвъняване.
— Здрасти — отговори, когато му казах кой съм. — Какво има?
— Нищо.
— Сигурен ли си?
Чух Хенри да мърмори в далечината. Франсис отдалечи слушалката и каза нещо, което не можах да разбера.
— Какво правите, момчета? — попитах.
— Нищо. Пийваме. Ще изчакаш ли секунда? — рече Франсис в отговор на поредното мърморене.
Известна пауза, неразбираема размяна на реплики, а после чух резкия глас на Хенри в слушалката.
— Какво има? Къде си?
— Вкъщи.
— Какво не е наред?
— Чудех се дали ще може да дойда за по питие?
— Не е добра идея. Точно си тръгвах, когато се обади.
— Какво ще правиш?
— Ами ако искаш да знаеш истината, ще се изкъпя и ще си легна.
За кратко настъпи мълчание.
— Там ли си още? — попита.
— Хенри, ще полудея. Не знам какво да правя.
— Прави каквото искаш — каза той любезно. — Стига да не се отдалечаваш много от дома си.
— Не виждам какво толкова ще стане, ако…
— Опитвал ли си да мислиш на друг език — попита внезапно, — когато си разтревожен?
— Какво?
— Той забавя мислите ти. Държи ги под контрол. Във всички случаи това е добра дисциплина. Или пък можеш да опиташ онова, което правят будистите.
— Какво?
— В дзенбудизма има упражнение, наречено дзадзен, подобно е на едно теравадинско упражнение — випасана. Сядаш срещу празна гола стена. Независимо от чувствата, които изпитваш, и независимо от тяхната сила и ярост, трябва да останеш напълно неподвижен. С лице към стената. Разбира се, трябва да стоиш така колкото е възможно по-дълго.
Настъпи тишина, по време на която се борех да намеря точните думи, за да изразя най-добре какво мисля за идиотския му съвет.
— Слушай сега — продължи той, преди да успея да кажа нещо. — Изтощен съм. Ще се видим утре преди часовете, нали?
— Хенри — казах, но той затвори.
Сякаш бях изпаднал в транс, когато се качих горе. Имах ужасна нужда от едно питие, но нямах нищо за пиене. Седнах на леглото и погледнах през прозореца.
Бяха ми свършили приспивателните. Знаех, че са свършили, но отидох до бюрото и проверих за всеки случай. Беше празно, като изключим няколко хапчета витамин С, които бях взел от амбулаторията. Малки бели хапчета, които изсипах на бюрото и подредих в различни форми, после взех едно и го глътнах с надеждата, че рефлексът на поглъщането ще ме накара да се почувствам по-добре, но не се получи.