Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— По думите ви излиза, че е неуязвима.
— Никой не е неуязвим — отвърна мрачно Тан’елкот, — както успях да науча от личен опит, за вечен мой срам. Трябва само да изберем правилното оръжие.
Очите на Колбърг бяха плоски и безцветни като шистова плоча.
— Продължавайте.
— Мистичната част предизвиква още по-големи затруднения. Не е достатъчно просто да я убием; Чамбарая е попила волята ѝ до такава степен, че смъртта на тялото ѝ ще ни донесе повече вреда, отколкото полза, що се отнася до успешното реализиране на плановете ни. — Тан’елкот сложи масивните си ръце зад гърба си, но тонът му остана сух, прецизен, като на професионален преподавател. — Съзнанието е структура от енергия; подхранвано от силата на Чамбарая, нейното съзнание няма да умре заедно с тялото ѝ. Волята ѝ се изразява чрез тялото ѝ и до определена степен е ограничена от неговите възможности. Просто да се убие тялото на Палас Рил, ще означава да се освободи съзнанието ѝ, което би се въплътило в самата река, и целият басейн на Великия Чамбайген би се превърнал в нейно тяло. И тогава ще имаме срещу себе си истински бог вместо Актриса по съвместителство, която се забавлява с незаслужено придобитата си мощ.
Той се обърна срещу Колбърг, едва забележимо усмихвайки се.
— От друга страна, тя е единствената част от Чамбарая, на която ѝ пука дали ще оцелеят разумните раси в Отвъдие, или ще загинат. За Чамбарая животът е просто живот; червеите, които се хранят с нашите трупове, са не по-малко ценни за реката, отколкото елфите, джуджетата и дори хората, убити от вашата болест. Така че решението е очевидно: ние трябва да я отделим от реката. По този начин — само по този начин — можем да разрешим проблема Палас Рил.
Гущеровите очи на Колбърг не откъсваха поглед от него.
— Как може да бъде направено това?
— Не лично от мен, можете да сте сигурен — отвърна Тан’елкот. — Достатъчно е само да вдишам въздуха на родината, и тя ще научи за пристигането ми и ще застане нащрек. Каин също не бива да знае, че съм тръгнал срещу него — да му се посочи врагът, е все едно да му се подари победата.
Тан’елкот позволи на усмивката си да се очертае по-ясно.
— Компонентите бяха подложени на анализ; но истинското мерило за успеха ще бъде елегантността на решаването на проблемите. Ние ги разгледахме поотделно. А трябва да ги разрешим едновременно.
— Вие твърдите, че можете да го направите — промърмори Колбърг безизразно.
— Да.
— Тогава го направете.
Тан’елкот се отпусна в креслото си и пое дъх дълбоко и бавно. Хвърли поглед към четирите изкривени свои отражения в огледалните шлемове на социалните полицаи и се обърна отново към Колбърг.
— Преди това — както би се изразил Каин — нека да се попазарим.
5.
Винсън Гарете, вицекрал на Трансдея, се наведе към масата, хванал пред очите си кристалната си чаша с вино, и започна да изучава начина, по който разкошното каберне придобива ръждив оттенък на границата между течността и стъклото.
— А ако ние — владетелите на Артан — в знак на добра воля — каза той бавно и замислено, — за да укрепим нашите… отношения… с Манастирите, ви дадем нещо, което искате? Хипотетично. Нещо, което няма особена стойност за нас, но е крайно ценно за Манастирите. И за вас лично, Ваше Превъзходителство.
Рейт скръсти слабите си ръце на гърдите и погледна вицекраля покрай собствената си чаша, която стоеше недокосната на масата.
— И — хипотетично — какво имате предвид, Ваше Височество?
— Какво ще кажете например — Гарете се облегна назад в резбованото си кресло, — ако получите Каин?
Рейт седя страшно дълго неподвижен като гущер; дори не мигна.
После взе чашата си и бавно я повдигна към устните си.
6.
Докато Негово Сиятелство Тоа Сител, Патриархът на Анханската империя, наблюдаваше изображението на Посланик Рейт в огледалото, той се чудеше дали младежът осъзнава колко много беше научила империята за тайните на Манастирите.
Само за месец артанските огледала бяха предизвикали революция в системата са предаване на съобщения в Империята. Сега във всеки голям град имаше поне по едно или две артански огледала, бяха се появили и в по-малките селища, както и във всеки военен аванпост. А само преди три дни млад магьосник на служба в Божиите очи беше докладвал, че е намерил начин да подслушва разговорите, провеждани чрез огледалата, без разговарящите да забелязват.