Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Тя досега виждаше в купчината кандилници насред стаята си само бреме. Колко незначителен беше техният товар в сравнение с онова, което предстоеше. Но когато Исса ѝ каза за катедралата, не усети да я обзема парализиращото усещане, че е хваната в капан, както ставаше винаги, докато изпълняваше нарежданията на Тиаго. Напротив. Почувства се така, сякаш е била повалена на колене, а Бримстоун я е хванал за ръка и я е изправил отново. Това беше един вид изкупление.
Тя погледна към Исса, която леко ѝ кимна, после си пое дълбоко въздух. Обърна се към бунтовниците:
– Повечето от вас, ако не и всички вие, сте ликували на моята екзекуция. Сигурно ме обвинявате за всичко, което ни сполетя. Не очаквам да ме чуете, но се надявам да послушате Бримстоун.
Думите ѝ предизвикаха вълнение.
– Бримстоун ли? – подхвърли недоверчиво някой. После всички обърнаха погледи към Исса, както и се очакваше.
Тиаго също я погледна.
– Това пък какво е? – попита. – Мигар призракът на Бримстоун говори чрез теб, ная?!
– Щом така изнася на Вълка! – не му остана длъжна тя. После се обърна към войниците: – Всички вие ме познавате. От години съм спътница на Бримстоун, а сега съм вестител на неговите думи. Проводи ме в кандилница далече от Лораменди, за да изпълня тази мисия. Това означаваше, че не можех да загина заедно с него, какъвто беше моят избор. Затова чуйте ме добре в името на неговата и на моята саможертва. Безумие е да се мисли, че убийствата, насилието и жестокостите ще ни спечелят живот, който си струва да се живее. Ще ни спечелят само онова, което са донесли на всички останали преди нас: още повече убийства, насилие и жестокости. Ако според вас отмъщението е единственото, което ви е останало, тогава ме чуйте! – Колко прекрасна беше, изправена върху дългата си навита змийска опашка и колко силна изглеждаше с разперената си качулка на кобра; люспите ѝ лъскаха като полиран емайл на утринните лъчи. В този момент на силни чувства тя беше лъчезарна, блажена, сияйна.
– Имате много повече причини да живеете, отколкото си представяте – каза.
66.
УБИЙ ЧУДОВИЩЕ – ПРОМЕНИ СВЕТА
– Императорът ще ви приеме сега.
Акива рееше поглед над въздушния мост към сивите стъклени куполи на харема, където се беше родил. Те бяха така уединени и мълчаливи, така непробиваеми за външен взор, но той все още пазеше смътен спомен за глъчка и танцуващи светлини, за деца и пеленачета, за песни и игри. Затова се сепна и се огледа при звука на този глас. Говореше главният управител Байон. Подпираше се на бастуна си, смален под високата и масивна арка на порта Алеф и в присъствието на двамата сребърни мечоносци, които я охраняваха. На пръв поглед приличаше на достолепен старец с бялата си коса, но само на пръв поглед. Тъкмо Байон се грижеше за списъците с копелетата на императора и зачеркваше мъртвите, та имената им да бъдат дадени на новородени. Докато го гледаше, Акива неволно се запита дали ще надживее стария серафим, или неговата сгърчена като щипка на рак ръка ще тегли чертата и на неговото име. Вече беше зачеркнала шестима Акива, какво значение имаше, че ще добави още един?
За момент се почувства просто като временен преносител на едно име – поредният в редицата преносители от плът и кръв на едно име, което – както всичко останало – принадлежеше на императора. Заменим. Вечно подновяван. Но после се съсредоточи върху онова, което беше дошъл да свърши и срещна черните миши очички на Байон, чийто немигащ поглед не се беше променял от години.
Нямаше да позволи да остане само преносител. Нямаше да има осми извънбрачен преносител на името Акива. Плоденето на копелета ще е само едно от нещата, които Йорам вече няма да може да прави след тази нощ. Както и да обявява нови войни. Както и да диша.
– Предайте оръжието си – нареди Байон.
Това не беше нещо ново. Никой, с изключение на стражите, не можеше да носи оръжие в присъствието на императора. Акива дори не взе със себе си неразделните си мечове, обикновено кръстосани отзад на гърба му. Пелерината, част от официалната униформа, му пречеше да ги сложи. Затъкна само един къс меч на хълбока с единствената цел демонстративно да го остави на влизане, както и направи.
Хазаел и Лираз също свалиха и оставиха оръжието си на пода.