Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Поне онова, което се виждаше.
Другият меч, невидим заради заклинанието, висеше на кръста му от другата страна. Нямаше как да го видят, но всеки, който се вгледа по-внимателно в Акива, щеше да забележи някакво движение в сянката около крака му, над който беше окачен; естествено, студената стомана можеше да бъде и усетена на допир от всеки, който се доближи прекалено, иска да го претърси или прегърне. Според Акива обаче рискът беше минимален – поне що се отнася до прегръдките. Колкото до претърсването – това щеше да бъде първият тест докъде стигат подозренията на императора.
Дали беше повикал при себе си Принца на копелетата, за да го използва, или да го разкрие?
Акива изчакваше да види какво ще направи управителят. Нямаше претърсване. Байон кимна едва забележимо и когато портата на Кулата на завоевателя го погълна, той тръгна след него, следван от Хазаел и Лираз.
Светая светих на императора. Хазаел беше поразпитал тук-там и сега бяха относително подготвени за това, което ги очаква – пресичащи се коридори със стени от дебело стъкло в цвят на пчелен мед, порта след порта. Акива запомняше всеки завой; явно това беше единственият възможен път обратно. На връщане ще са невидими, защитени от заклинанието; поне такъв беше планът. В суматохата, която ще настане след покушението, сред трескавото суетене на стражите тримата ще изчезнат и ще се измъкнат. Ще се спасят.
Поне се надяваше така да стане.
Още един коридор и още един завой, друга порта, друг коридор. Все по-навътре в светая светих на императора. Акива беше обзет от трескаво очакване.
Колко изтощен се чувстваше от вечния брутален отговор на всеки проблем: убий врага. "Убивай, убивай!" Но сега този брутален отговор беше единственият. За доброто на Ерец и за края на войната.
Йорам трябва да умре.
Акива потърси сиритхар – състоянието на покой, при което звездните богове направляват ръката на мечоносеца – но дори не успя да се доближи до него. Все пак успя да овладее трескавите удари на сърцето си. Мислите му обаче продължиха да препускат – прехвърляше различни планове, магически заклинания, даже думи. Какво ще каже, когато се изправи лице в лице с баща си и извади меча? Още не знаеше. Най-добре нищо. Това сега нямаше значение. Сега делата бяха важни, не думите.
Изпълни замисленото! Убий чудовище – промени света.
67.
ЕДИНСТВЕНАТА НАДЕЖДА Е НАДЕЖДАТА
Амзалаг си проправи път напред и падна на колене пред Исса.
– Кои? – попита почти шепнешком. – Кои отидоха в катедралата?
Още неколцина воини се наклониха напред с едва овладян екзалтиран копнеж.
– Хиляди. – Гласът на Исса беше нежен. – Съжалявам, нямаше време да правим списъци.
Кару пристъпи напред.
– Всички деца са слезли долу – каза тя и погледна към Исса, за да го потвърди и тя. – Заедно с майките си. Има голям шанс сред тях да са и вашите семейства.
Амзалаг изглеждаше изумен. На неговото лице "изумен" означаваше единствено широко ококорени очи в добавка към обичайното му свирепо изражение – свирепост, която се дължеше повече на Кару, отколкото на природата му. Иначе душата му беше смирена като разорана целина и прилежна като впрегатен кон. Но в тялото, което тя му даде, той можеше да изглежда само свиреп, нищо повече. Зиналата му паст разкриваше зъби като кухненски ножове, а дълбоко поставените му оранжеви очи не мигаха. И макар да стоеше на колене – предните му бичи крака, прегънати под тялото, хълбоците на тигър, напрегнати като за скок – той пак се извисяваше над Исса; ръцете, които протегна да хване нейните, бяха огромни и сиви. Преди да се събере пак със семейството си, помисли си Кару, ще му придам по-приветлив вид.
Но това време беше далече напред. Много далече.
Докато огромните шепи на Амзалаг поемаха ръцете на Исса, Кару наблюдаваше Тиаго. Когато Амзалаг промълви "Благодаря ти" с глас, който напомняше най-тъжния звук на цигулка, зъбите на Тиаго се оголиха в мимолетно озъбване.
– Аз съм само преносител на посланието – отвърна Исса.
При тези думи погледът на Тиаго се прехвърли от нея към Кару.
– Я ни кажи пак – каза той, – как успяхте да го направите.
– Кое как успяхме да направим? – попита Исса. Амзалаг пусна ръцете ѝ, изправи се и с мекото движение на огромна котка застана редом до нея и до Кару в противоположния край на двора, срещу Вълка. Мястото, което зае, не беше никак случайно и показваше ясно, че е на тяхна страна. Надигналият се в Кару триумф обаче беше помрачен от предчувствието за предстоящия разпит.