Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Арве я измери от глава до пети. За миг се поколеба дали да не се възползва от удалата му се възможност, защото понякога неугледното и непривлекателното го възбуждаха. Но усети как ерекцията му спада и се отказа.
— Извинявай, не успях да ти звънна. Току-що ме повикаха на съвещание.
— Какво съвещание? — попита тя, без да прикрива колко пренебрегната се чувства.
— Спешно. Може по-късно да ти се обадя.
Затвори вратата и чу как тя се качи в асансьора. Арве Стьоп избухна в смях. Смя се, докато си даде сметка, че вероятно никога повече няма да види смуглата хубавица от първия ред.
Видя я след час. През тези шейсет минути успя да обядва сам в „Бар и ресторант“, да си купи костюм от „Камикадзе“ — впрочем той си тръгна от магазина, облечен в него — и да мине два пъти покрай „С дъх на Африка“, където намери спасение от прежурящото слънце. На третия път влезе в магазина.
— Бързо се върнахте — усмихна се Силвия Утершен.
Намери я точно както преди час — сама в прохладното, тъмно помещение.
— Възглавничките ми харесаха — обясни той.
— Хубави са, наистина — кимна тя и погали с длан имитацията на кожа от гну.
— Какво друго можете да ми покажете? — попита предизвикателно той.
Тя сложи ръка на кръста си. Наклони леко глава встрани. „Знае какво искам — помисли си Арве Стьоп. — Надушва миризмата.“
— Зависи какво точно искате да видите — отвърна тя.
Гласът му неволно потрепери, когато изрече:
— Искам да видя какво има под полата ти.
Изчука я в стаичката за персонала, а тя дори не си направи труда да заключи вратата на магазина.
Арве Стьоп свърши почти веднага. Понякога неугледното и непривлекателното го възбуждаха адски много.
— Във вторник и сряда мъжът ми продава в магазина — обясни му тя, преди да го изпрати. — Какво ще кажеш за четвъртък?
— Може — отвърна той и забеляза, че върху скъпия му костюм е останало леке.
Снежинките се лутаха панически из въздуха между офис сградите на Акер Брюге, когато Бирте се обади. Каза, че се свързва с него, защото ѝ е дал визитката си.
Понякога Арве Стьоп се питаше защо непрекъснато иска да усеща прилив на адреналин, да сваля жени и да спи с тях. Та нали сексуалният акт се свеждаше само до ритуално отдаване под напора на настойчивото му ухажване? Нима не бе натрупал достатъчно любовни завоевания? Вероятно изпитваше страх от остаряването и вкарвайки члена си в тези млади жени, се надяваше да открадне малко от тяхната младост. Защо бързаше толкова, защо поддържаше това трескаво темпо? Сигурно защото си даваше сметка, че не след дълго болестта ще го превърне в развалина. Арве Стьоп не само не знаеше истинския отговор на всичките си въпроси, но и не искаше да го научава.
Същата вечер Бирте стенеше с плътния си глас, докато удряше главата си в картината на Герхард Рихтер, купена в Берлин.
Арве Стьоп изхвърли инфектираната си сперма точно когато звънчето над вратата извести влизането на посетител в „С дъх на Африка“. Опита се да се отдръпне, но Силвия Утершен се ухили и стисна още по-здраво бедрата му. Стьоп се отскубна и си вдигна панталона. Силвия се изхлузи от тезгяха, поприглади лятната си пола и отиде да види какво ще иска клиентът. Арве Стьоп побърза да се приближи към рафтовете с дребни сувенири. Застана с гръб и си вдигна ципа. Чу как влезлият започна да се извинява, задето закъснял, но нямало къде да паркира. Силвия остро му напомни, че лятната ваканция е приключила.
— Закъснявам за срещата със сестра ми. Ти ще поемеш клиента — заяви тя.
Арве Стьоп чу мъжки глас точно зад гърба си:
— С какво мога да ви помогна?
Обърна се и видя слаб като скелет мъж с неестествено големи очи зад чифт очила с кръгли рамки и с дълъг врат като на щъркел. Мъжът беше облечен във фланелена риза.
Арве надникна над рамото му и видя как Силвия излиза през вратата. Подгъвът на полата ѝ се повдигна. По голата ѝ задколянна ямка се стичаше струйка. „Силвия е очаквала това плашило — явно неин съпруг — да се появи всеки момент и нарочно не е заключила вратата — съобрази Арве. — Искала е мъжът ѝ да ни види.“
— Благодаря, няма нужда. Разбрах каквото ме интересуваше — отвърна Арве Стьоп и си тръгна.
Понякога редакторът на „Либерал“ се опитваше да си представи как би реагирал, ако някоя от любовниците му забременее. Чудеше се дали би настоял за аборт, или би искал детето да се роди. Така или иначе, едно беше сигурно: Арве щеше да наложи решението си, защото никога не би позволил друг да се разпорежда с живота му.