Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
След като бурята най-сетне се уталожи, мъглата се задържа дни наред, надвиснала над кораба като огромно морско чудовище. Сетих се за теб, скъпа Елайза, и за историите за русалки и изгубени в морето кораби, които измисляше, когато бяхме малки.
Небето вече се проясни, а ние наближаваме към Англия…
Но чакай, защо ти пиша за времето, след като имам да ти разказвам толкова много неща! Знам защо: понеже се въртя около истинските си намерения и се колебая дали да облека с думи последните си новини, понеже, о, боже, откъде да започна…
Скъпа Елайза, сигурно си спомняш от последното ми писмо, че двете с мама се запознахме с някои важни хора. Една от тях, лейди Дъдмор, се оказа наистина значима особа. Нещо повече, тя явно ме хареса, понеже написа много писма, в които представи мен и мама и ни въведе в най-отбраното нюйоркско общество. Какви бляскави пеперуди бяхме само, прелитахме от бал на бал…
Продължавам да бърборя празни приказки, понеже няма какво да ти разказвам за всяко соаре, за всяка партия бридж! Елайза, скъпа, без повече суетни притаявам дъх и пиша направо — сгодена съм! Сгодена съм и ще се омъжвам, Елайза! И, скъпа Елайза, направо ще се пръсна от радост и от удивление, едва се осмелявам да отворя уста и да говоря от страх, че ще кажа съвсем малко и само ще се хваля с любовта. Което няма да сторя — не тук, още не. Отказвам да обезлича тези изискани чувства с неумел опит да ги облека в думи. Вместо това ще почакам да се срещнем отново и да ти разкажа всичко. Засега нека бъде достатъчно, скъпа братовчедке, да ти кажа, че се нося на огромен и сияен облак от щастие.
Никога не съм се чувствала толкова добре и трябва да благодаря на теб, Елайза — от Корнуол ти размаха вълшебната си пръчица и сбъдна най-съкровеното ми желание! Защото моят годеник (колко се вълнувам, като пиша тези две думи — моят годеник!) може би не е точно такъв, какъвто си си го представяла. Макар в почти всяко отношение да е превъзходен — красив, умен и добър, — той е с доста скромни финансови възможности! (Вече започваш да се досещаш защо според мен си надарена с пророчески способности…) Той е тъкмо партньорът, който ти искаше за мен в «Подмененото дете»! Откъде си знаела, скъпа моя, че точно такъв човек ще привлече вниманието ми?
Горката мама е донякъде шокирана (макар вече да се съвзема) и, естествено, почти не ми продума няколко дни, след като й съобщих, че съм се сгодила. Тя, разбира се, ми беше избрала по-високопоставен кандидат и не иска да проумее, че не давам пет пари за титли и богатства. Това са нейните грандиозни желания за мен и макар да признавам, че някога и аз ги споделях, вече не е така. Как бих могла, когато моят принц дойде да ме вземе и отключи вратата на златната ми клетка?
Копнея да те видя отново, Елайза, да споделя с теб радостта си. Ужасно много ми липсваш.
Оставам твоя любяща те сега и завинаги братовчедка Роуз.“
* * *
Честно казано, Аделайн винеше себе си. Нали тя придружаваше Роуз на всяко бляскаво събитие в Ню Йорк? Нали тя се бе назначила за нейна придружителка на бала, който организираха господин и госпожа Ървинг във великолепната си къща на Пето авеню? И най-лошото от всичко — нали тя беше кимнала насърчително на Роуз, когато ослепителният млад мъж с тъмна коса и плътни устни се бе приближил към нея и я беше помолил за честта да танцува с него?
Аделайн седеше на позлатения стол и наблюдаваше (доста самодоволно — о, печална гордост!) как красивата млада двойка излиза на дансинга. Роуз беше по-красива от всякога с розовата си рокля, ушита специално за пътуването, с прибрана върху главата тъмна коса и поруменели от топлината бузи.
— Дъщеря ви е истинска красавица! — приведе се да прошепне на ухото на Аделайн госпожа Хейстингс. — Най-красивото момиче на бала тази вечер!
Аделайн се размърда гордо на мястото си. (Тогава ли пропадна всичко? Тогава ли Бог забеляза надменността й?)
— Колкото красива, толкова и чистосърдечна.
— А Натаниъл Уокър е наистина красив мъж.
Натаниъл Уокър. Тогава за пръв път чу името му.
— Уокър — повтори тя замислено. Името звучеше солидно, дали не беше чувала за семейство Уокър, които били натрупали състояние от петрол? Нови пари, но времената се променяха и вече не беше срамно благородническата титла да се сроди с пари. — Какъв е родът му?
Въобразяваше ли си Аделайн, или едва прикрита самодоволна усмивка озари безизразната физиономия на госпожа Хейстингс?
— О, нищо особено — изви тя високомерно едната си вежда. — Художник, с когото един от по-младите синове на Ървинг налудничаво се сприятелил.