Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Погледът й се плъзна настрани и се спря на огледалото в орнаментирана рамка. Елайза не се оглеждаше често и бе минало доста време, от както за последен път бе поглеждала своето ехо — нещо липсваше. Изправи се и се приближи. Огледа се преценяващо.
И осъзна напълно. Разбра какво е изгубила. Отражението й беше на зрял човек и в извивките му не бе останало кътче, в което да се скрие лицето на Сами. Той си беше отишъл.
А сега и Роуз си отиваше. Кой беше този мъж, който за броени мигове бе успял да открадне най-близката й приятелка?
Елайза не би се почувствала толкова зле, ако беше глътнала някоя от коледните украси на Мери, някой от подправените с карамфил портокали.
Завист, така се наричаше бучката в гърлото й. Тя завиждаше на мъжа, който беше накарал Роуз да се почувства добре; който с такава лекота беше постигнал онова, което Елайза се бе мъчила да направи; който беше причината обичта на братовчедка й така светкавично и изцяло да се насочи към друг обект. Завист. Елайза прошепна острата дума и усети как отровните й шипове бодат отвътре устата й.
Извърна се от огледалото, затвори очи и си нареди да забрави писмото и ужасната му новина. Не искаше да изпитва завист, да усеща в гърлото си противната бучка. Защото Елайза знаеше от собствените си приказки каква е съдбата на злите сестри, попаднали в плен на завистта.
35
Хотел „Блакхърст“, 2005 г.
Апартаментът на Джулия се намираше на последния етаж на къщата и до него се стигаше по невероятно тясно стълбище в дъното на коридора на втория етаж. Когато Касандра излезе от стаята си, слънцето вече започваше да се стапя на хоризонта и в коридора бе почти тъмно. Почука на вратата и почака, стиснала здраво гърлото на бутилката вино, която носеше. Реши го в последния момент, докато се прибираше през селото заедно с Крисчън.
Вратата се отвори и на прага застана Джулия, загърната в лъскаво розово кимоно.
— Заповядай, заповядай — покани тя с жест Касандра да я последва в стаята. — Тъкмо украсявам вечерята ни. Дано да обичаш италианска храна.
— Обожавам — забърза подире й Касандра.
Някогашният лабиринт от тесни спални за цяла армия прислужници беше отворен и преобразен на просторен мансарден апартамент. По цялото протежение на жилището от двете страни имаше прави тавански прозорци, от които навремето денем сигурно се е откривала страхотна гледка към имението.
Касандра спря на прага на кухнята. Навсякъде бяха разхвърляни купи, консерви домати с отворени капаци, лъскави локвички зехтин, лимонов сок и други тайнствени съставки. Понеже нямаше къде да сложи подаръка си, тя го подаде на домакинята.
— Много си мила. — Джулия отвори бутилката, взе само една чаша от полицата над плота и с театрален жест наля вино в нея отвисоко. Облиза капчица шираз от пръста си. — Лично аз пия само джин — намигна тя на Касандра. — Съхранява младостта, чиста напитка е. — Подаде чашата с греховната червена течност на Касандра и тръгна да излиза от кухнята. — А сега заповядай тук и се настанявай.
Посочи едно кресло насред огромното помещение и Касандра седна. Пред нея имаше моряшки сандък, изпълняващ функцията на масичка, а в средата беше подредена купчина стари албуми с изрезки, всеки в избеляла кафява кожена подвързия.
По тялото на Касандра плъзна тръпка от вълнение и връхчетата на пръстите й изтръпнаха от желание. Предстоеше й да се докосне до дневниците на прабаба си, където майката на Нел бе изляла своите младежки мисли и чувства.
— Ти си постой и ги поразгледай, докато аз довърша вечерята ни.
Не се налагаше домакинята да я подканя. Касандра се пресегна към най-горния бележник и леко прокара ръка по повърхността му. Кожата, потъмняла с годините от следите от пръсти и изгубила цялата си грапавина, беше гладка и мека като кадифе.
Пое дъх, изпълнена с очакване, отгърна корицата и прочете заглавието, изписано с красивия и прецизен почерк: Роуз Елизабет Монтраше Уокър, 1909 г. Връхчетата на пръстите й лекичко се плъзнаха по думите и Касандра усети едва доловимите им следи върху хартията. Представи си писалката, която ги бе оставила. Внимателно отгърна страниците до първия текст.
„Нова година. Година, обещаваща велики събития. Едва успявам да се концентрирам, откакто дойде д-р Матюс и оповести присъдата си. Признавам, че припадъците, които получавам напоследък, много ме притесняват, а и не само мен. Като погледна към лицето на мама, виждам тревогата, сковала чертите й. Докато д-р Матюс ме преглеждаше, лежах неподвижно, вперила поглед в тавана, и се мъчех да преодолея страха, като си припомнях най-щастливите мигове от живота си досега. Сватбата си, разбира се, пътуването до Ню Йорк, лятото, когато Елайза пристигна в «Блакхърст»… Колко ярки ми се струват тези спомени сега, когато животът, от който са част, е застрашен!