Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Няма значение — каза тя. — Аз знам всичко. Вие изпитвате братята си с огън, понеже факлата е символ на Митра. Другият му символ е кинжалът, поради което изпитвате хората и с оръжие. Искате да ме убиете по начина, по който Митра… ъ-ъ… по който Митра е убил свещения бик. — Налучкваше, но олтарът показваше как Митра убива бик и Анабет реши, че това трябва да е важно.
Духовете завиха и притиснаха длани до ушите си. Някои се зашлевиха, като че ли сънуваха кошмар, от който искаха да се събудят.
— Великата майка знае всичко! — каза един от тях. — Това е невъзможно!
Освен ако не огледаш стаята — помисли си Анабет с нарастваща увереност. Тя погледна към духа, който бе проговорил. На тогата му имаше гарван — същият символ, който бе и в краката й.
— Ти си гарван — скара му се тя, — най-низшият ранг. Мълчи и ме остави да говоря с твоя патер.
— Милост! Милост! — сви се духът.
В края на стаята патерът потрепера. Анабет не бе сигурна дали от страх, или гняв. Папската му шапка се наклони настрани като стрелка, показваща, че бензинът в автомобила привършва.
— Наистина знаете много, велика майко. Мъдростта ви е впечатляваща, но именно заради нея не можем да ви позволим да напуснете. Тъкачката ни предупреди, че ще дойдете.
— Тъкачката — с ужас и погнуса Анабет разбра за какво говори патерът. За нещото в мрака от кошмара на Пърси, за пазителката на статуята.
Това бе единственият път, в който й се искаше да не знае отговора на въпроса си, но въпреки това се опита да запази спокойствие.
— Тъкачката се бои от мен. Тя не иска да последвам Знака на Атина. Вие обаче ще ме пуснете да продължа.
— Трябва да изберете изпитание! — настоя патерът. — Огън или кинжал! Ако оцелеете, може и да ви пуснем!
Анабет погледна надолу към костите на своите отдавна изгубени братя и сестри. „Провалът на твоите предшественици ще те ръководи“ — отекнаха отново в главата й думите на речния бог.
Всичките й предшественици бяха избрали едното или другото — кинжала или огъня. Може би бяха сметнали, че ще преминат изпитанието. Вместо това обаче бяха загинали.
Анабет имаше нужда от трети избор.
Тя погледна към статуята на олтара, която грееше все по-ярко и по-ярко. Чувстваше жегата, която бе изпълнила стаята. Инстинктите й казваха да се съсредоточи върху кинжала или огъня, но вместо това тя се загледа в основите на статуята. Чудеше се защо е затънала в камък. След това й хрумна, че може би статуята не потъва, а напротив — ражда се от скалата.
— Няма да избера нито кинжала, нито факлата — твърдо каза Анабет. — Има и трети тест, който ще премина.
— Трети тест? — попита патерът.
— Митра е роден от скала — каза Анабет, надявайки се, че не греши. — Той се е появил от камъка с кинжал и факла в ръце.
Виковете и писъците на духовете й подсказаха, че е отгатнала правилно.
— Великата майка знае всичко! — проплака един от духовете. — Това е най-святата ни тайна!
Тогава може би не трябва да я разкривате с олтара си — помисли си Анабет, благодарна, че е попаднала на толкова глупави мъже. Ако бяха допускали жени в ордена си, може би нямаше да правят такива грешки.
Анабет драматично посочи към стената, от която бе дошла.
— И аз като Митра съм родена от камък! Следователно вече съм издържала вашето изпитание!
— Глупости! — излая патерът. — Ти дойде от дупка в стената! Това не е същото!
Добре. Патерът не беше пълен идиот. Анабет обаче остана уверена в себе си. Тя погледна към тавана и измисли друго нещо. Картинката се нареди в главата й като пъзел.
— Аз контролирам самите камъни — вдигна ръце тя. — Ще ви докажа, че силата ми е по-голяма от тази на Митра. С един-единствен удар ще срина тази стая.
Призраците завиха, затрепериха и се загледаха в тавана, но Анабет знаеше, че те не виждат това, което тя вижда. Те бяха духове на воини, а не на инженери. Децата на Атина имаха много умения, а бойните бяха само част от тях. Години наред Анабет бе учила архитектура. Знаеше, че древната стая е на ръба на срутването.
Фиксира с поглед точката на тавана, от която излизаха всички пукнатини — върха на каменната арка точно над нея. Най-горният камък щеше да рухне и когато това станеше… ако го изчислеше правилно…
— Невъзможно! — извика патерът. — Тъкачката ни почита за това, че убиваме децата на Атина, пристъпили в нашия храм. Няма да те пуснем!