Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
В единия ъгъл имаше строшени керамични вази, от които излизаха смачкани кафяви неща — някогашни плодове може би.
В друг ъгъл имаше дървени ковчежета, които изглеждаха по-здрави. Имаше и плетени кошници, затворени с кожени ремъци.
Няма непосредствена опасност — каза си тя. — Освен ако нещо не дойде от тъмния тунел. — Погледна към изхода, сякаш за да изпита късмета си. Нищо не се случи. — Добре — помисли си, — следващата стъпка е да видя дали наоколо има нещо, което може да ми бъде от полза.
Какво обаче можеше да вземе оттук? Водата не бе проблем — имаше такава и в бутилка, и в канала, стига да успееше да го стигне. Кинжалът й бе в нея. В чантата й имаше шарени конци, лаптоп, бронзова карта, кибрит и амброзия за спешни случаи.
О, да. Това определено се броеше за спешен случай. Тя извади божествената храна от раницата си и хапна от нея. Както обикновено, вкусът бе от хубави спомени. В случая бе на пуканките, които бе яла с баща си в Сан Франциско, където бяха гледали стари романтични комедии без мащехата или доведените й братя.
Амброзията затопли цялото й тяло. Болката в крака й се притъпи. Анабет обаче знаеше, че все още е в беда. Дори амброзията не можеше да изцери счупване веднага. Можеше да ускори процеса, но в най-добрия случай нямаше да може да стъпва на крака си поне още ден.
Опита се да вземе ножа си, но той бе твърде далеч. Тя запълзя в тази посока. Болката отново прониза крака й, все едно някой я дереше. Лицето й плувна в пот, но с едно последно усилие тя успя да вземе кинжала си. Почувства се по-добре, когато го хвана. Не само защото й служеше за светлина и защита, а и защото бе нещо познато.
Какво й оставаше? Курсът за оцеляване на Гроувър споменаваше и че трябва да чака някой да я спаси, но това не можеше да се случи. Дори Пърси да намереше следите й, стаята на Митра се бе сринала.
Можеше да опита да се свърже с някого през лаптопа на Дедал, но се съмняваше, че ще има сигнал толкова дълбоко под земята. А и на кого можеше да се обади? Не можеше да се свърже с никой близо до нея. Героите никога не носеха мобилни телефони, понеже сигналите им привличаха вниманието на чудовищата. Никой от нейните приятели нямаше да проверява мейла си точно днес.
Съобщение по Ирида? Имаше вода, но не и достатъчно светлина, за да създаде дъга. Освен това единствената монета, която бе в нея, беше сребърната драхма на Атина. Не можеше да плати с нея.
Пък и подвигът бе само неин. Ако Анабет извикаше помощ, признаваше загубата си. Нещо й подсказа, че Знакът на Атина ще спре да я ръководи. Щеше да се лута в подземията завинаги и никога нямаше да намери статуята на Атина Партенос.
Така че не можеше да остане тук в очакване някой да й помогне. Трябваше да открие начин да продължи сама.
Отвори шишето си с вода и отпи от него. Не бе осъзнала колко е жадна. Когато бутилката бе изпразнена, тя допълзя до канала. Водата му бе студена и се движеше бързо, което бе добър знак. Годна беше за пиене. Напълни бутилката си, след което изми ръцете си и плисна вода по лицето си. Веднага се почувства освежена. Тя се изми и почисти драскотините си, доколкото можа. После седна и погледна към глезена си.
— Трябваше да се счупиш, а! — скара му се тя.
Глезенът, както се очакваше, не отговори.
Трябваше да го обездвижи по някакъв начин. Това бе единственият й шанс да продължи.
Хмм…
Анабет вдигна кинжала си и разгледа стаята на бронзовата му светлина. Сега, когато бе по-близо до портала, го хареса дори по-малко. Той водеше към тъмен и тих коридор. Въздухът, който излизаше от него, бе застоял и някак зловещ. За нещастие, Анабет не виждаше накъде другаде може да поеме.
С много охкане и сълзи тя допълзя до останките от стълбите. Намери две парчета, които бяха в сравнително добро състояние, и достатъчно дълги, че да послужат за шина. След това приближи плетените кошници и отряза кожените им превръзки.
Докато се подготвяше психически за поставянето на шина, забеляза избледнели думи по едно от дървените ковчежета — ХЕРМЕС ЕКСПРЕС.
Анабет развълнувана приближи кутията. Нямаше идея какво търсеше тук, но Хермес доставяше всякакви неща на богове, духове и дори герои. Може би бе изпуснал нещо ценно преди години, за да помогне на героите с нейната мисия.