Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Въпросите следваха един след друг в сгорещения му мозък.
Гран-Дюк не бе отговорил на нито един от тях... Не бе решил нито една загадка. Кой го бе убил? И за да прикрие какво? Кой бе убил дядо му? И къде бе Ли...
Страшен писък наруши тишината на вагона.
Вик на луда.
Малвина!
Mарк се втурна нататък, преди дебелакът, който в момента си завързваше обувките, да реагира. Малвина се бе сгърчила на седалката и слабото ѝ тяло конвулсивно се гърчеше. Ръката ѝ висеше, а дланта ѝ бе разтворена като ръка на самоубийца, която си е прерязала вените. Погледна Марк умолително, като че ли търсеше помощ, а разтворената ѝ ръка се протегна като ръка на алпинистка към другаря си секунди преди той да пререже въжето.
Погледът на Марк се плъзна по-надолу. На няколко сантиметра от сгърчените пръсти на Малвина върху седалката лежаха разкъсан плик и бял лист. Марк веднага разбра какво се бе случило. Пликът се бе изхлузил от джоба му по време на схватката му с девойката. А Малвина не бе устояла на изкушението и бе прочела резултата от ДНК теста. Не е знаела. Баба ѝ нищо не ѝ бе казала. Но защо тогава бе тази налудничава криза? Марк нервно взе листа с написания на машина текст на бланка на лабораторията на полицията в Росни-су-Боа.
Анализът се състоеше от шест къси реда.
ТЪРСЕНЕ НА РОДНИНСКИ ВРЪЗКИ
Между Емили Витрал (проба 1, партида 95-233)
и Матилд дьо Карвил (проба 2, партида 95-234)
Между Емили Витрал (проба 1, партида 95-233)
и Леонс дьо Карвил (проба 3, партида 95-235)
Между Емили Витрал (проба 1, партида 95-233)
и Малвина дьо Карвил (проба 4, партида 95-236)
И един ред по-долу идваше ред на гилотината:
Резултати: отрицателни.
Не е възможна никаква роднинска връзка.
Степен на надеждност: 99,9687 %.
Листът падна от ръцете на Марк.
Лили нямаше никаква кръвна връзка със семейство Дьо Карвил.
Лиз-Роз бе мъртва. Оцеляла бе Емили. Марк и тя имаха една и съща кръв, едни и същи гени, едни и същи родители. Напук на цялото му вътрешно убеждение, напук на това, което му диктуваше сърцето. Значи това влечение, което изпитваше към сестра си, бе нездрав и прокълнат кръвосмесителен инстинкт.
47
2 oктомври 1998 г., 18 часът и 28 минути
Mарк вървеше бавно покрай пристанището с ваканционните корабчета. Гарата се намираше на по-малко от километър от квартал „Поле“.
Ужасният китайски дракон правеше физиономии в небето точно над главата му, сякаш нарочно бе пробил облаците и бе дошъл да му се подиграва и да направи непоносима и без това ненормалната атмосфера около младежа.
Марк ускори крачка. Мислеше за това, че трябва да поговори с баба си.
Не можеше да избие от главата си резултата от ДНК теста.
Лили и той имаха еднакви гени! И въпреки това дълбокото му вътрешно убеждение и най-интимните му емоции се противопоставяха на този резултат.
Какво струваше едно листче хартия и една лъжлива експертиза срещу онова, което казваше сърцето му? Не! Лили не беше негова сестра!
Отсреща, точно срещу него и скромните яхти от пристанището в Диеп, които кротко бяха обърнали гръб на морето, кафенетата и бистрата бяха претъпкани. С фестивала на хвърчилата вървеше и усилената консумация на миди и пържени картофи. Така че нямаше защо Диеп да завижда на панаирите във фламандските градове. Марк забави крачка, като стигна до подвижния мост, който свързваше разположения на островче квартал „Поле“ с града.
Бе оставил Малвина във вагона, болезнено свита на седалката. Само бе вдигнал от земята и бе сложил в джоба си листа от лабораторията на полицията. Замръзнала в позата си на зародиш, Малвина не се бе възпротивила.
Пред ресторантите се виеха шумни опашки. А Марк се опитваше да укроти глухия гняв, който се надигаше в гърдите му. Не! Лили не бе негова сестра!
Гран-Дюк сто на сто се бе излъгал. Объркал се е и не е дал в лабораторията истинските проби. Или пък е излъгал. Матилд дьо Карвил е искала да ги манипулира и им е дала да прочетат фалшификат, груб нагъл фалшификат!
Или пък никой не е излъгал, а Лиз-Роз може би нямаше обща кръв със семейство Дьо Карвил. Може би е била осиновена. Може би баща ѝ не е бил Александър дьо Карвил. За раждането ѝ в Турция не се знаеха никакви подробности. Самият Гран-Дюк в тетрадката си описва съмненията си през първите месеци от разследването. Например, като споменава оня младеж, дето е давал водни колела под наем. Със сините очи...
Марк прекоси моста, мина покрай магазинчето за алкохол и цигари и тръгна по улица „Пошол“. Идваше си все по-рядко и по-рядко в Диеп, особено откакто Лили също учеше в Париж. Къщата му бе пред него: с основи от варовик и тухлена фасада, като още петнадесет други на улицата. Дворът бе изцяло зает от оранжево-червения фургон, марка Ситроен – сякаш градината бе създадена специално за него. Марк забеляза избилите ръждиви петна върху боята, изкривената вратичка, олющения корпус. От колко време камионът не бе подкарван дори и само за да излезе от градинката? Откакто никой не бе пожелал да си играе там... в малкото, наподобяващо градинка за кукли пространство.