Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Срещал беше висши калорийни ръководители, които приличаха на него. Мъже, опиянени от властта и влиянието си, от способността си да поставят на колене цели държави със заплахата от соево ембарго. Човек суров, брутален. Андерсън се зачуди дали Невръстната кралица изобщо има шанс да поеме след време кралската власт, ако този човек продължи да ѝ диша във врата. Струваше му се малко вероятно.
Разговорът около масата все така грижливо заобикаляше причината за това среднощно рандеву. Мъжете говореха за реколтата на север, за проблема с пълноводието на Меконг, причинен от новите язовири, които японците бяха построили близо до извора на реката. Говореха за новите модели ветроходи, които „Мишимото“ планирали да вкарат в производство.
— Четиридесет възела при попътен вятър! — Карлайл удари доволно по масата. — С двойни подводни криле и хиляда и петстотин тона полезен товар. Ще си купя цяла флотилия такива!
Аккарат се засмя.
— Мислех, че бъдещето на товарните превози е по въздух. С тежкоподемни дирижабли.
— При положение че на пазара има такива ветроходи? Склонен съм да ревизирам мнението си, сериозно. По време на Разширението транспортът на товари се е извършвал по много начини. По въздух, по море. Не виждам защо и сега да не стане същото.
— Напоследък всички говорят за ново Разширение. — Усмивката на Аккарат повехна. Той стрелна с поглед Сомдет Чаопрая, който кимна едва доловимо в отговор. Търговският министър продължи, обръщайки се директно към Андерсън. — В кралството има елементи, които се противопоставят на този прогрес. Невежи елементи, вярно, но неприятно вкопчени в невежеството си и със силни позиции.
— Ако искате съдействие — каза Андерсън, — ние с радост ще ви го осигурим.
Нова пауза. Аккарат стрелна отново Сомдет Чаопрая с поглед. Изкашля се и каза:
— Уви, налице са известни притеснения във връзка с това ваше съдействие. Историята показва, че на вашего брата не може да се има доверие.
— Почти като да си легнеш в едно легло с гнездо скорпиони — добави Сомдет Чаопрая.
Андерсън се усмихна леко.
— А на мен ми се струва, че вече сте пуснали някой и друг скорпион в леглото си. Смятам, че поне част от тях могат да бъдат премахнати, с ваше позволение. И за обща полза.
— Цената, която искате, е твърде висока — каза Аккарат.
Андерсън се постара да овладее гласа си.
— Искаме само достъп, нищо повече.
— И този човек, Гибънс.
— Значи го познавате? — Андерсън се наведе напред. — Знаете къде е?
Хората около масата се умълчаха. Аккарат отново погледна Сомдет Чаопрая. Мъжът вдигна рамене, но и това беше достатъчно красноречив отговор. Гибънс беше тук. Някъде в страната. Вероятно в града дори. И без съмнение работеше по следващия си триумф след нгото.
— Нямаме никакви претенции към независимостта на вашата страна — каза Андерсън. — Тайландското кралство не е като Бирма или Индия. Вие имате своя богата история на независима и свободна нация. И ние се отнасяме към това с безусловно уважение.
Лицата на мъжете около масата застинаха като каменни маски.
Андерсън се срита мислено. „Глупак. Събуждаш най-големите им страхове.“ Смени тактиката:
— Тук има големи възможности. Сътрудничеството ще е от полза и за двете страни. Ако стигнем до съгласие, моите хора са готови да предложат значителна помощ на кралството. Помощ с пограничните ви спорове, както и калорийни доставки в невиждани след Свиването размери, всичко това може да бъде ваше. Възможност, от която всички да се възползваме.
Андерсън замълча. Генералът кимаше. Адмиралът се мръщеше. Аккарат и Сомдет Чаопрая не даваха никакъв израз на мислите си. Никакъв.
— Моля да ни извините — каза Аккарат.
Не беше молба. Охраната даде знак на Андерсън и Карлайл да излязат. След миг двамата се озоваха в коридора в компанията на четирима пазачи.
Карлайл стоеше, забил поглед в пода.
— Не ми изглеждат убедени. Сещаш ли се за някаква причина да ти нямат доверие?