Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Ще разберем – беше простият му отговор.
– Как може да си толкова... спокоен?
Живи въглени се разхвърчаха от нея като рояк светулки.
Роуан стисна устни.
– Повярвай ми, Елин, далеч не съм спокоен при мисълта, че си се превърнала в мишена за онези безсмъртни копелета. Далеч не съм спокоен при мисълта, че могат да те отнемат толкова лесно. Ако имаше как, щях да хвана Деанна и да й отмъстя за стореното.
– Тя е Богиня на лова. Така че щеше да си в неизгодно положение.
Пламъците й се поукротиха.
Върху лицето на Роуан изникна половинчата усмивка.
– Горделиви богове като нея неизменно допускат грешки. Пък и... – Той сви рамене. – Сестра й е на моя страна. – Килна глава, оглеждайки огъня й, лицето й. – Може би затова Мала ми се яви онази сутрин и ме благослови.
– Защото само ти си достатъчно арогантен и умопомрачен да погнеш богиня?
Роуан изхлузи ботушите си и ги метна на сухия пясък зад себе си.
– Защото съм достатъчно арогантен и умопомрачен да помоля Мала, носителката на огъня, да ми позволи да остана с жената, която обичам.
Пламъците й се превърнаха в чисто злато от думите му – от онази дума.
– А може би просто си единственият достатъчно арогантен и умопомрачен, за да обикнеш точно мен.
Неразгадаемата маска на лицето му най-сетне се пропука.
– Новооткритите дълбини на силата ти, Елин, не променят нищо. Постъпката на Деанна не променя нищо. Още си млада; силата ти тепърва ще расте. И ако този нов залеж от магия ти дава дори малко преимущество над Ераван, трябва да се благодариш на проклетия мрак за него. Двамата с теб ще открием начин да овладеем силата ти. Няма да си сама в това; и нямаш право да решаваш, че не заслужаваш любов, защото мощта ти може да унищожава, освен да спасява. Ако в сърцето ти се зароди ненавист към нея... – Той поклати глава. – Не вярвам да спечелим войната, ако поемеш по този път.
Елин отиде до плискащите се вълни и нагази до колене в тях. Гъсти струи пара се издигнаха край нея.
– Понякога – сподели му тя сред съскащата вода – ми се ще някой друг да можеше да поведе тази война.
Той пристъпи в пенливите вълни, защитен с магия от горещината й.
– Е – рече, коленичейки до нея, докато погледът й се рееше над тъмното море, – кой друг би успял да влезе под кожата на Ераван? Никога не подценявай силата на непоносимата си самонадеяност.
Тя се изкиска. Вече усещаше хладната целувка на водата по голата си кожа.
– Ако не ме лъже паметта, принце, точно непоносимата ми самонадеяност спечели вкиснатото ти безсмъртно сърце.
Роуан проникна във финия й огнен воал, който вече се превръщаше в сладък нощен въздух, и захапа игриво долната й устна.
– Липсваше ми, Огнено сърце.
Елин му позволи да я завърти към себе си във вълните и пясъка, да плъзне устни по долната й челюст, по извивката на едната й скула, до върха на елфическото й ухо.
– Тези ушички – пророни дрезгаво той, стисвайки леко със зъби ухото й – ме изкушават от месеци. – Проследи с език заострения му връх и тя изви гръб от удоволствие. Силните ръце около ханша й я хванаха по-здраво. – Понякога, докато спеше до мен в Миствард, едва устисквах да не ги захапя. Да те изям цялата.
– Хммм – измрънка тя и отметна глава назад, за да му даде достъп до шията си.
Роуан се подчини на безмълвната й команда и я обсипа с целувки, хапейки я с приглушено ръмжене тук-там.
– Никога не съм обладавал жена на плажа – измърка той до кожата й и засмука нежно мястото между шията и рамото й. – А и гледай, нямаме си... странични наблюдатели.
Едната му ръка пропълзя от ханша й нагоре към белезите по гърба й, а другата обгърна задните й части, придърпвайки я още по-близо до него.
Елин плъзна ръце по гърдите му и изхлузи бялата му риза през главата му. Топли вълни се разбиваха в тях, но Роуан я държеше здраво – неподвижен, непоклатим.
Тя се опомни достатъчно, за да каже:
– Някой може да дойде да ни търси.
Той се засмя до врата й.
– Нещо ми подсказва – прошепна й и дъхът му погъделичка кожата й, – че няма да ти пречи дори да ни открият. Дори някой да види колко ревностно възнамерявам да те... боготворя.
Елин долови как думите увисват помежду им, как тя самата увисва от ръба на скалата. Преглътна сухо. Но Роуан я бе прихващал при всяко нейно падане – първо, когато беше полетяла в бездната от отчаяние и тъга; после и когато стъкленият дворец беше рухнал под нея. А сега... за трети път... Не се страхуваше.