Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Към полунощ мина по последния мост и от полюшването му усети пристъп на гадене. Призляваше й от преумора и глад. Дори на такава височина ревът на Гар, бушуваща в клисурата, беше оглушителен.
Застана пред голяма затворена порта от ковано желязо. Извлече мъждукане от светлика си и я огледа. И тогава долови присъствието на двама души зад портата. Уелми… не гашади. Стисна силно светлика и той блесна. Знаеше, че изглежда могъща, равнодушна и непредвидима. Потропа на портата.
— Името ми е Мейгрейт — заяви на първия часови.
Неговото лице беше белязано, все едно някой го е търкал с шкурка. До него стоеше жена, която не му отстъпваше по ръст, с пищна гарвановочерна коса и тъмни очи, хубава въпреки мършавостта си. Идлис и Йеча, наказани да бдят на портата, след като дадоха гласа си срещу Рулке в надпреварата чрез сказания в Каркарон.
— Отведете ме при Рулке! — нареди им тя високомерно.
Йеча я позна, нададе хленчещ вопъл и скочи напред, тресяща се от омраза. Идлис я възпря. И двамата хванаха Мейгрейт за ръцете, Но тя не би допуснала да я водят като пленница, особено при него.
— Пуснете ме — изрече ледено и те се отдръпнаха.
Минаха през покрит с навес проход, после прекосиха двора с плочите в черно и кехлибарено, спиралните кулички и нефритовите куполи. Но черният фонтан бе отрупан с лед от едната страна като огромна свещ.
— Минете пред мен и обявете идването ми! — заповяда Мейгрейт.
Допускаше, че и тези гашади знаят какво бе сторила на събратята им във Физ Горго и в Банадор. Или пък вече бяха получили заповеди. Не се заинатиха да я съпровождат. Йеча почука на много висока двойна врата и каза нещо на пазещите вътре. Двама отидоха да ги заместят при портата. Мейгрейт влезе и вратата се затвори с грохот. Проникна в Шазмак, но щеше ли да се измъкне някога?
— Ела! — подкани я Идлис с лепкавия си глас.
Вървяха по дълги коридори и странно усукани стълби. Йеча тропаше с крака точно зад гърба й и така изнервяше Мейгрейт, че тя не обръщаше внимание на обстановката. Дори не погледна барелефите и паната, нито пък висящите под таваните скулптури от тел. Поне би могла да се върне по този път.
Опитваше се да забави пулса си. Устата й пресъхна като пясък. Щеше ли да се чуе само грачене, когато я отвори? Започнаха да я налягат какви ли не опасения, повечето напълно въображаеми. Прогони ги, но само с крайно напрежение на волята. Както неведнъж досега, самообладанието я напускаше в най-важните мигове.
Влязоха в съборна зала — огромна кухина, в която стените плавно се преливаха към тавана. Великолепен пример колко майсторски боравеха аакимите с пространството и веществата. Изящни стълби криволичеха по стените към поредица от балкони, площадки, допълнителни помещения. Най-широката се издигаше към прозрачния център на тавана, през който светеха звездите.
Точно в средата имаше двойна стълба, наглед излята от стъкло и обвита в паяжини. Тя пък се виеше в разширяващи се спирали и близо до тавана се разделяше като от взрив към срещуположни стени.
А между стълбата и стената Рулке стоеше до работна маса, дълга десетина разтега. Зад него се издуваше черното туловище на машината. В този момент се обръщаше към нея.
— Господарю… — нерешително се обади Идлис. — Тази жена дойде при портата, без да бъдем предизвестени. Вие ни я посочихте миналото лято. Ето я Мейгрейт.
Тя отметна качулката си и пристъпи в светлото петно под прозрачния кръг.
— Ти! — възкликна Рулке и пусна на масата механизма, с който се занимаваше. — Когато ми съобщиха, че една жена се появила ненадейно, гадаех дали не е Каран. Но ти… това е още по-интересно. Все едно тя се е завърнала. Ела по-близо, Мейгрейт.
За Ялкара ли намекваше? Мейгрейт бавно тръгна към него, смутена от пронизващия му поглед. Спря, като го наближи, и погледите им се срещнаха. Преценяваха се взаимно. Накрая Рулке протегна ръка и тя я стисна изненадана. Дланта й потъна в неговата, кожата му беше гореща.
Усещане като гъдел пробяга надолу по гръбнака й. Загуби представа и за времето, и за себе си. Тръпката като че протичаше от неговата ръка в нейната и превръщаше всеки нерв в нажежена нишка, накрая цялото й тяло пламна. Нервните окончания я сърбяха подобно на напираща кихавица. А после с невероятен гърч, която я преви надве, необузданото усещане избухна от нейната ръка обратно в Рулке.
Той кресна и свободната му ръка се отметна встрани. Кожата му настръхна, очите му се завъртяха и така се вкопчи в ръката й, че върховете на пръстите й станаха морави. Тя дори не понечи да се отскубне — преживяваше блаженство за пръв път в живота си.