Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин приятелите пиеха кафе и си мислеха за някакви свои неща, когато Умника изведнъж прошумоля с вестника си повече от обикновено.
– Видяхте ли тази новина? – попита той и отвори вестника, така че всички да могат да прочетат какво пише.
Заглавието гласеше: „Провален е голям обир. Банкнотите са неизползваеми“.
– Казах ли ви? – възкликна Кристина и радостно плесна с ръце.
– Може би е най-добре да отидем в моята стая – предложи Марта и се изправи.
Останалите я последваха. След като се настаниха на дивана, Умника започна да чете на глас. В статията се разказваше за обира на бронирания камион и за чувалите, открити по-късно до един контейнер за боклук. Банкнотите били боядисани в синьо, така че да е невъзможно да се използват. Всички се обърнаха към Кристина.
– Ти се оказа права – каза Умника. – И наистина може да е бил Юро. Странно, че е допуснал грешка за нещо толкова просто.
– Сигурно дори престъпниците пропускат някои от най-новите тенденции – каза Марта. – Точно като обикновените хора, които си мислят, че знаят и могат всичко, но всъщност не е така.
– Такива хора никога не научават нищо ново – съгласи се Умника.
– Пазачите в бронираните камиони в днешно време имат специални бронирани касетки. Тази сутрин го казаха по радиото – продължи Кристина. – В касетките са вградени ампули с боя. При най-малкото разтърсване на ампулата боята се разпръсква навсякъде. Освен това имат и GPS датчик. Човек не може да изнесе касетките извън района, за който са програмирани. Ако го направи, GPS датчикът веднага разбира за това и изпраща алармен сигнал.
Всички се обърнаха към Кристина и я изгледаха с отворена уста. След престоя си зад решетките тя беше развила задълбочен интерес към престъпленията. Беше от хората, които наистина се посвещават на нещо. Ако започнеше да се интересува от градинарство, щеше да говори единствено за растения, а ако се прехвърли на изобразително изкуство, нищо друго нямаше да има значение в живота й освен картините. И сега явно се беше спряла на престъпленията. Сложните престъпления.
– GPS датчици и ампули с боя – каза Умника и продължи да мисли на глас. – Значи трябва да се заблуди системата. Сигурно може да се направи, като се свали температурата. Ако се замрази цялото нещо.
– Старият модел касетки продължава да се използва единствено в Южна Европа – каза Кристина. – Може би трябва да отидем там.
– Затворите в чужбина не са толкова приятни, колкото шведските – възрази Марта. – Не, аз имам друга идея. Вместо да откраднем пари, които вече са били откраднати, трябва сами да извършим обира.
Настъпи мъртвешка тишина и никой не смееше да погледне останалите в очите. Марта беше казала на глас онова, което всички тайно си мислеха: дали не трябваше да стигнат докрай и да станат истински престъпници?
– Какво имаш предвид? – попита Кристина и се залюля на стола си.
– Големите обири всъщност са сериозна работа – каза Ана-Грета. – Ще направим голяма крачка, ако се превърнем от симпатични похитители на картини и хора, които възнамеряват да приберат вече откраднати пари, в истински обирджии. Сигурни ли сте, че това не противоречи на философията на „Лигата на пенсионерите“?
– А как иначе ще попълним фонд „Грабежи“? Стига да не навредим на никого и да използваме парите за достойна кауза, според мен няма да има особена разлика.
– „По-чудно е да чуеш как се къса тетивата, отколкото ти лък да не опънеш“ – издекламира Кристина.
Въпреки че се беше прехвърлила на детективски романи, тя все още си спомняше шведските класици.
– Но как можем да осъществим голям обир? – почуди се Греблото. – Няма как петима пенсионери да нахлуят в банката, въоръжени до зъби. Това ми звучи твърде трудно.
– Всички професии са станали по-сложни. И по-скучни – добави Ана-Грета. – Когато аз работех в банката, нямаше компютри. Можех да броя банкнотите с ловкостта на фокусник и никой не можеше да смята наум по-бързо от мен. А сега тези умения не служат за нищо. Всичко се прави с компютри. Просто натискаш мишката и това е.
– Ана-Грета, моля те – намеси се Греблото. – Не можеш ли да казваш нещо друго, когато говориш за работа с компютър?
– Във всеки случай – каза Марта – не можем да очакваме други хора да извършват престъпления вместо нас. Ще трябва сами да измислим нещо.
– И какво ще правим? – учуди се Умника.
– Не знам. Но помощта винаги е най-близо, когато най-малко очакваш – каза Марта.
Вярвате или не, точно така се оказа.
72.
Точно когато петимата обсъждаха най-подходящия момент за големия обир, изведнъж ги прекъснаха. Сестра Барбара влезе в стаята на Марта без никакво предупреждение и обяви, че всички трябва незабавно да отидат във всекидневната. Докато я попитат защо, тя вече беше излязла обратно.