Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Да — каза Арн, кимвайки леко с глава. — Ако можем да запълним тези места с олово, водата няма да се просмуква и няма да се образува лед. Това е добра идея и ще се опитам да намеря олово. Но по-скоро ми кажи, че си добре, че тялото ти не е схванато от други болки освен от умората. Кажи ми, че ми прощаваш, задето те оставих тук.

— Ще изчакам първо да видя зимната си квартира и да хапна първото си парче шунка, защото нямах правото да се докосвам до нея през този месец на пости — каза брат Гилберт, смеейки се и силно разтърсвайки Арн, както го правеше, когато порицаваше младия ученик в "Школата на живота".

— Но ти не си правил Рамадан! — възкликна Арн с опулени очи. — Не си все пак.

— По никакъв начин! — прекъсна го брат Гилберт, преди въпросът да е станал оскърбителен. — При все това, работейки заедно с тези неверници, счетох за редно да постя като тях, за да се спася от упреците им.

— Да не хапнеш нищо от изгрев до залез — каза Арн замислен. — И здраво да работиш. Как е възможно?

— От много ядене се дебелее — измърмори брат Гилберт, преструвайки се на недоволен. — А ако пиеш много вода, не спираш да се освобождаваш от нея през първите часове работа. Щом слънцето залезе, ядем с часове като дяволи и за късмет не можем да накараме всичкото изядено печено месо и изпито вино да слезе надолу.

Докато брат Гилберт отвеждаше сарацините да се подготвят за тръгване, Арн влезе в Арнес и намери Ескил и Торгилс в стаята за водене на счетоводството на голямата кула. Баща му, господарят Магнус, беше на върха й заедно с Юсуф, лекаря. Посрещнаха го топло и Арн остана очарован да чуе похвалите на най-близките си относно строежа. Предложиха му да го разгледат заедно и Арн не се остави дълго да го молят.

Изкачиха се по скелетата, за да достигнат до най-скоро издигнатите части, тъй като новите стени бяха два пъти по-високи от старите. Вече най-горе, тръгнаха покрай бойниците. Отворите им от вътрешната страна бяха по-широки от външните по лесно обясними причини.

За някои други детайли обаче Арн счете за необходимо да даде известни пояснения. От страната на езерото, например, кулата над портите бе издадена извън стената, за да може по цялото й протежение да се стреля по противника, ако той се опита да изправи стълби и по тях да премине в пристъп. Това трудно можеше все пак да стане, защото стената бе два пъти по-широка в основата си, отколкото на върха и в такъв случай ще трябва обсаждащите да използват дълги и подсилени стълби, което пък ще ги направи по-тежки и трудни за бързо боравене. Друго предимство бе, че тази скосена стена щеше да стане хлъзгава през зимата, което пък щеше да направи невъзможно използването на класическия стенолом. В такъв случай неприятелят ще се види принуден да построи много по-високи и със системи от кобилици, защото ако ударите попадат само в основата на стените, то резултатът няма да бъде впечатляващ. А построяването на такива стеноломи няма да е лесно, защото ще трябва да се извърши на място, под стрелите на защитниците, разположени по крепостната стена и в кулата. Отворът към пристанището се намираше достатъчно високо в центъра на кулата и трудно можеше да се достигне, било със стеноломи, било с други механизми. Самата врата щеше да бъде предпазена от желязна решетка, която да може бързо да се спуска от вътрешността на кулата в случай на внезапна атака. След това щеше да трябва само пред решетката да бъде вдигнат с вериги тежкият подвижен мост, за да се попречи на проникването на нападателите.