Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- А ако съм положила клетвата към теб, гласът ми няма да е обективен - довърши Елида.
Елин кимна и пусна ръката ѝ, обръщайки се към всички. Изгряващото слънце я окъпа в злато.
- Терасен е на две седмици път, стига зимните бури да не ни попречат. Ще използваме това време за тренировки и планиране.
- Планиране на какво? - попита Фенрис, пристъпвайки към нея.
Член на двора. Двора на Лоркан. Тримата отново бяха свързани - а в същото време по-свободни от всякога. Лоркан се запита защо кралицата не предлага кръвната клетва на Гавриел, но тя наново взе думата:
- Мисията ми не може да бъде завършена без ключовете. Очаквам новите им носители да ме намерят, ако открият третия ключ и не решат сами да изковат Ключалката. - Тя надзърна към Роуан, който кимна. Явно вече бяха обсъдили въпроса. - Затова, вместо да пилеем ценно време в скитане из континента, за да ги търсим, отиваме в Терасен. Особено след като Майев вероятно води армията си към бреговете му. И ако не ми е позволено да управлявам от трона си, ще го правя от бойното поле.
Възнамеряваше да се бие. Кралицата - неговата кралица - възнамеряваше да се бие срещу Морат. И срещу Майев в най-лошия случай. А накрая щеше да жертва живота си заради всички тях.
- Към Терасен тогава! - каза Фенрис.
- Към Терасен! - повтори Елида.
Елин отправи поглед на запад към кралството, което стоеше между Ераван и пълното му завоюване на континента. Към новия дом на Лоркан. Сякаш виждаше как легионите на тъмния господар почернят земите му. Докато войската от безсмъртни воини на Майев - командвана някога от Лоркан и вречените му - ги връхлита в гръб.
Елин застана в центъра на палубата, освободен от моряците. Извади Голдрин и кинжала си от ножниците им и вирна предизвикателно вежди към Белия трън.
Принцът воин се подчини. Извади меча и брадвата си и зае отбранителна позиция.
Кралицата искаше да тренира. Да тренира тялото си. От магията ѝ нямаше и следа, но очите ѝ горяха ярко.
Елин приготви оръжията си за бой.
- Към Терасен - каза накрая.
И скочи в атака.
43
Дориан започна от дребните детайли.
Първо направи очите си черни. Чисто черни - като на Валгите. После направи кожата си вледеняващо бледа, сякаш никога не бе виждала слънчева светлина. Косата си остави тъмна, но съумя да направи носа си по-гърбав, а устните - по-тънки.
Не се преобрази наведнъж, а на части. Вплиташе нишките на новия си облик, шиеше бавно гоблена на новото си лице, на новата си кожа по време на протяжния, мълчалив полет над Белия зъб.
Не каза на Манон, че мисията им вероятно е самоубийствена. Почти не говореше с нея от онази случка на горската поляна. Отлетяха призори, след като тя обяви на Гленис и крочанките плановете си. Можеха да стигнат до Ферианската падина и да се върнат в тайния лагер в Белия зъб за четири дни, ако имаха късмет.
Манон помоли крочанките да ги чакат там. Да ѝ се доверят достатъчно, за да се върнат в планинския си лагер и да ги изчакат.
Те се съгласиха. Навярно заради масовия гроб, който Тринайсетте копаха цял ден. Крехко доверие - и еднократно дадено.
Дориан летеше на север с Астерин. И използваше всеки мразовит час, за да променя постепенно тялото си.
„Много ли ти се ходи в Морат? - беше изсъскала отново Манон, преди да отлетят. - Да видим на какво си способен! “
Изпитание. В което възнамеряваше да се представи отлично. Макар и само за да ѝ натрие носа.
Манон знаеше за някакъв заден проход към северния връх на Белия зъб, който се използваше единствено от уивърни и човешки войници, имали нещастието да бъдат изпратени на подобно място. Двете с Астерин оставиха Тринайсетте назад в планината, преди да го доближат, и въпреки това спряха на такова разстояние от възможните маршрути на патрулите, че им се наложи да вървят часове пеша, взимайки женския уивърн на Астерин. Абраксос се възпротиви, като го зарязаха, и задърпа яростно поводите, но Сорел го удържа.
Колкото повече наближаваха двата исполински върха, оградили падината, толкова по-огромни им се струваха. Но чак когато стигнаха южните скатове на Белия зъб, Дориан проумя колко гигантски бяха всъщност.
Достатъчно големи да поберат цяла въздушна кавалерия. Да осигурят място за обучение и развъждане на уивърни.
Това бяха изградили баща му и Ераван. В това се бе превърнал Адарлан.
В небето не кръжаха уивърни, но ревовете и писъците им отекваха откъм прохода, докато Дориан наближаваше древните порти към планината. Зад себе си водеше на верига синия уивърн на Астерин.
Просто обикновен дресьор, прибиращ се със звяра си след кратък полет. Шепата стражи на входа - простосмъртни мъже - почти не му обърнаха внимание, щом изникна иззад една скала.