Хюрем. Московската наложница

— Сега ме наричат Хюрем. Има и такива, които ми казват московска наложница. За тях аз съм московската любимка на султан Сюлейман. Пазете ме. Не ми отреждайте бъдеще като това на Гюлбахар. Нека съдбата ми не е такава — днес да съм в обятията на султан Сюлейман, а утре — не. Не лишавайте сърцето на османския първенец от любовта към мен.

Гласът ѝ, който сякаш кънтеше в главата ѝ, в един момент замлъкна. Дали устните ѝ се движеха? Не беше усетила. Очите ѝ, мокри от пороя сълзи, се спряха върху статуята на Дева Мария, държаща в прегръдките си малкия Иисус. На Хюрем ѝ се стори, че спокойното лице на Богородица ѝ се усмихва. Вътрешният глас на хасеки отново се извиси:

— Скъпа Майко Мария, аз още съм онова малко момиче, което познаваш. Онова момиче, което всяка вечер, преди да си легне, коленичеше пред теб в къщата си на село и се молеше. Благодаря ти за това, че винаги приемаше молитвите ми. Сега имам още едно желание, Майко Мария. Не оставяй празни прегръдките ми. Дари ме със синове. Открий пътя за техните съдби. Направи така, че короната и тронът на османския род да се паднат на син от московската наложница Хюрем. Боже, възкачи на престола на Сюлейман сина на Хюрем — дъщерята на селския поп Никола.

Тази вечер Хюрем се върна в двореца, сякаш с измита и пречистена душа. Сюлейман я чакаше. Тя го прегърна с благодарност и започна да го гали, за да събуди страстта му. Но владетелят бавно се отдалечи от нея.

— Нека тази вечер не се любим, а се молим, Хюрем. Ти се моли по твой си начин, а аз — по мой. Не забравяй да споменеш в молитвите си и мен, и Османската държава, и армията. Моли се за победата на моите войници.

И Хюрем се отдаде на мисли и молитви, докато сънят не я повали. Най-много размишлява за главния соколар Ибрахим. Всъщност в едно кътче на съзнанието си тя бе записала името на този мъж, който стоеше между нея и падишаха. Осигурявайки ѝ коледното посещение в църквата, той бе демонстрирал влиянието си върху Сюлейман. Това беше един вид послание за Хюрем да внимава. И тя го беше разбрала. Това разположение на силите не ѝ се нравеше.

— Иисусе Христе — помоли се тя, докато заспиваше, — да, зная, че този мъж направи така, че да дойда при теб, но той е опасен. Не му позволявай да обърне Сюлейман срещу мен. Лиши Ибрахим от благоразположението на падишаха.

Само тя трябваше да има влияние върху султан Сюлейман.

— Падишахът трябва да слуша само Хюрем — каза си тя. — Само мен. Никого другиго.