Към небето 2 към звездите

— Той не казва, че е гробокопач — изтъкнах аз. — Тук мирише на политика.

— Точно от това се страхувам — призна Химерна.

— Слушай, Химерна. Разкрих се пред Куна. Показах му истинското си аз. Двамата решихме да потърсим начин да постигнем мир между народите си. Мисля, че това е по-важно, отколкото каквото се случва с Уинзик.

Мирисът на Химерна се промени до нещо, което силно наподобяваше лук.

— Ние вече сме сключили мир с вашите хора. Защо ви е на двамата с Куна да постигате подобно примирие?

— Говоря за истинския си народ. За… хората.

— Да — потвърди Химерна. — Вече знам. Твоята планета, РиДон. Криете човешкото население там, нали? Те никога не са се евакуирали, останали са скрити сред вас. Затова никога не сте се присъединили към Върховенството. Страхували сте се, че ще разберем за хората.

Ооо, помислих си аз. Доста достоверно предположение. Само че напълно погрешно. Беше обаче по-разумно от истината, и то в много отношения.

— Все се питах защо използваш толкова много човешки изрази и жестове — продължи Химерна. — Повече, отколкото мислех, че е естествено за твоя народ на фона на миналото ви — продължи Химерна. А пък миризмата ти… ти си отчасти човек, нали, Аланик? Смесен вид. Това обяснява сайтониката ти. Хората винаги са били много талантливи в това отношение.

— Истината е… малко по-сложно е, отколкото си мислиш — казах ѝ аз. — Попитай Куна. Но, Химерна, трябва да се върна на кораба си.

— Аланик — рече Химерна и мирисът ѝ стана като дъжд. — Имам нужда от теб. Поверена ми е задачата да наблюдавам Уинзик и не мисля, че Куна е наясно колко е амбициозен той. Ти си най-добрият пилот, когото имам, и ми трябваш до мен. Просто за всеки случай.

— Какво имаш предвид?

— В случай че не става въпрос за гробокопач. Нека кажем, че има елементи в правителството, които много се притесняват от нарастващото влияние на Уинзик — и достъпа му до пилоти, които не споделят ценностите на Върховенството.

Ето че отново попадах в нещо, което слабо разбирах. Тя се притеснява от преврат, нали така? Затова ѝ е била поверена ролята на пилот — да се увери, че Уинзик не се опитва да поеме контрол над Върховенството.

Къде тогава беше моето място? Аз знаех тайната. Трябваше да я отнеса у дома. Нищо друго нямаше значение, нали?

Използвах гривната си, за да отворя канал с Ем-бот, който трябваше да може да ме чуе, след като вече бях излязла от правителствената сграда. В отговор чух тих звук в слушалките.

Щрак. Щракщракщракщрак…

Совалката ни мина покрай площадките за кацане, където бяха другите, които се стичаха към „Теглилки и мерки“. Кацнахме сред организиран хаос, докато развълнувани пилоти слизаха от совалките и тръгваха по коридорите.

Открих Хешо и кицен да се реят развълнувано над главите на другите пилоти.

— Здрасти! — провикнах се аз, докато минавах.

Хешо се завъртя близо до главата ми.

— Аланик — повика ме той. — Какво става?

— Знаеш точно колкото и аз — отвърнах и премълчах онова, което се канех да кажа. То беше лъжа. Знаех много повече от Хешо. Винаги беше така.