Към небето 2 към звездите

— Чух, че Върховенството е постигнало примирие с протестиращите! — спомних си аз.

— Уинзик бе повикан да се справи с този въпрос — отвърна Куна. — Неговото министерство се сдоби с твърде много власт. Той твърди, че е сключил сделка и дисидентите са предали водача си. Не мога вече да следя кое от онова, което казва, е истина и кое е лъжа.

Тези диони, помислих си аз, когато забелязах кафявите раирани дрехи. Видях такива. Нали чистеха след протестиращите.

— Този бърл е подведен под отговорност оттогава — изясни Куна и кимна към Гул’за. — Някои се страхуват, че инцидентът на „Теглилки и мерки“ днес е предизвикан от революционерите. Затова изгнанието беше ускорено. Не се съмнявам, че Уинзик ще намери други начини да използва нападението ти, за да постигне целите си.

Долу един от дионите техници пишеше на конзола в края на стаята. Центърът блестеше и тогава се появи нещо — черна сфера с размерите на човешка глава. Тя сякаш всмука всичката светлина, докато се носеше. Беше чист мрак. Съвършен мрак, който познавах много добре.

Нищото. Незнайно как те бяха отворили дупка в нищото.

Кицен ми бяха споделили, че Върховните — както и човешките империи — копаели подемен камък от нищото. Знаех, че имат портали на това място. Въпреки това, когато видях тъмната сфера, тя ми подейства на първично ниво. Това бе мрак, който не трябваше да съществува, тъмнина, която не допускаше никаква светлина. Там бе всичко сбъркано и грешно.

Те живееха там.

Подозирах какво ще последва, въпреки това бях ужасена, когато се случи. Охраната грабна съпротивляващия се затворник и натиснаха лицето му към тъмната сфера. Протестиращият започна да се разтяга, след това бе погълнат от мрака.

Техникът спусна сферата надолу. След като всички си тръгнаха, аз се врътнах към Куна.

— Защо? — попитах. — Защо ми показа това?

— Защото — отвърна Куна — преди изпълненията ти днес ти беше най-добрата ми надежда да спрем тези безобразия.

— Ти сериозно ли очакваш да повярвам, че висш служител на Върховенството го е грижа какво се случва с „по-низшите създания“? — Изсъсках думите, може би твърде разпалено. Трябваше да проявя повече политически усет, да овладея емоциите си, да накарам Куна да говори.

Но аз бях полудяла. Побесняла. Току-що бях принудена да видя какво е изгнание, може би дори екзекуция. Бях бясна, че съм се оставила да ме хванат, разочарована, че най-сетне знам тайната на хипердрайва — че съм на крачка да занеса тайната на хората си — а сега Куна ме заплашваше. Той затова ме доведе тук, разбира се. За да ме предупреди какво ме чака, ако не се подчинявам.

Куна се изправи. Бях ниска в сравнение със средните хора, така че Куна се извисяваше над мен, докато пристъпваше към прозореца, след това подпря синята си ръка на стъклото.

— Мислеше, че сме на едно мнение — заяви той. — Тъкмо това е грешката на мнозина от Върховенството. Предположенията.

— Може и да не повярваш, Аланик, но целта ми беше да променя начина, по който хората ми възприемат другите видове. Щом тайната на хипердрайвите ни се изплъзне, ще ни трябва нещо ново, което да ни държи на върха. Няма да можем да разчитаме на монопола си над пътуванията. Трябва да можем да предложим нещо друго.