Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Ти пък какво знаеш? — сопна се Брейд. — Няма начин да си наясно какво е да вземеш подобно решение.
Не мога, така ли? Смъкнах я от стълбата. Тя ми позволи да го направя, движеше се неумело, сякаш самоувереността ѝ бе заменена от несигурност. В сянката на крилото на кораба ѝ — закътан, поне донякъде от останалите — аз го направих отново. Изключих холограмата.
— Знам много добре какво е чувството — изсъсках на Брейд. — Можеш да ми вярваш.
Тя застина, образът ми се отрази на противослънчевия ѝ щит, докато връщах холограмата.
— Дойдох от Метален рой с надеждата да намеря единствено врагове и чудовища — прошепнах. — Вместо това открих теб. Хешо и Мориумур и всички вас. Не мога дори да си представя колко ти е било трудно да растеш тук, но знам какво е да те мразят заради нещо, което не си направила. И ще ти кажа, че ако Метален рой бъде унищожен, нищо няма да се промени. Само ще убеди Върховенството, че винаги са били прави за нас.
— Искаш да промениш това ли? Искаш да го оправиш ли? Върни се с мен на Метален рой. Кажи ни какво знаеш за Върховенството и за Уинзик. Помогни ни да намерим начин да докажем на хората от Върховенството, че не представляваме заплаха. Уинзик печели единствено ако може да убеди всички, че ние наистина сме врагът, когото трябва на всяка цена да унищожи.
Брейд не беше помръднала. Стоеше закована на място, очите ѝ бяха скрити. Най-сетне вдигна ръка към шлема и натисна копчето, което вдигаше визьора.
След това разтегли устни и показа зъби — извънземно изражение — и направи рязък жест.
— Човешко същество — изкрещя тя. — Открих човешкия шпионин!
37.
Брейд се отдръпна от мен, продължи да крещи — сякаш не беше чула и дума от страстната ми молба.
— Човек! Аланик е скрит човек!
Пристъпих към нея и част от ума ми отказваше да признае какво се случва. Тя със сигурност щеше да повярва, ако ѝ покажа. Със сигурност щеше да приеме истината за произхода си, не лъжите, с които ѝ бяха пълнили главата.
Колебах се, преди да се разкрия пред Куна, но с него се получи. Как бе възможно всичко да се обърне срещу мен, когато се опитвах да говоря с жена от моя вид?
Ангели небесни. Ангели небесни!
Отдръпнах се, шмугнах се покрай объркания Мориумур и се стрелнах към кораба си. Един от наземния екип беше там — създание с черти на насекомо — и се опита да ми препречи пътя, но аз го блъснах настрани и се метнах в пилотската кабина. Грабнах шлема от седалката и си го сложих, натиснах копчето, което затваряше купола.
Спаси ме единствено фактът, че всички бяха толкова развълнувани от предстоящата битка. Общият шум на видове, които крещяха инструкции, бе съпътстван от блъсъците, които се носеха откъм корабите доставчици, които се приземяваха в хангара. Хаосът от звуци попречи на повечето да чуят Брейд.
Тя обаче се втурна към Уинзик. Времето ми беше ограничено. Включих бустерите, задействах подемния пръстен, помолих се да няма някакъв ключ, който да деактивира изтребителите от разстояние. Чух как алармите се задействаха, когато подадох мощност и корабът ми наддаде рев в хангара, деструкторите откриха стрелба по невидимия щит, който задържаше навън вакуума.
Изстрелите преминаха и показаха, че щитът е все още отворен, за да могат да минават кораби. Изскочих в космоса и веднага се присламчих близо до доковете, за да имам прикритие, ако от „Теглилки и мерки“ открият стрелба.
— Ем-бот! — изкрещях.
Щрак. Щракщракщрак…
Ангели небесни. Насочих кораба покрай доковете, но сензорът за близост ми показа, че „Теглилки и мерки“ бълва десетки изтребители след мен.
Приближих се максимално до щита на Към звездите, балонът въздух, който защитаваше града. Нямах представа на каква защита разчитат тук — със сигурност имаше оръжейни установки по ръба. Може би целият въздушен щит бе конфигуриран така, че да не допуска корабите да влизат и излизат.
Уинзик действаше бързо. Вече видях кораби вътре, които се насочваха към ръба — и мен.
— Ем-бот! — повиках го аз. — Не съм сигурна, че мога да се добера до теб!
В отговор чух единствено прищракване. Не можех да го оставя просто така. Трябваше да…
Знаех истината. Нямах време да стигна до него. Информацията в мен — тайната за хипердрайвите на Върховните, силата да се телепортирам — бе твърде важна, за да рискувам. Трябваше да се върна на Метален рой и да ги предупредя за предстоящата атака.
Не ставаше въпрос за мен или него, нито дори за Кръвожадния — колкото и жизненоважен да беше неговият вид. Борих се със себе си, но съвсем за кратко и наблюдавах корабите — бяха стотици — устремили се към мен. След това включих контролната сфера и подадох мощност на бустерите, насочих се към дълбокия космос.