Към небето 2 към звездите

След това ми хрумна друго. Съвсем простичка фраза от базата данни. Виреят край различни видове гъби.

Ем-бот. Когато се събуди, едно от малкото неща, които се бяха запазили в базата му данни, беше таблица за каталогизиране на видовете гъби. Той се беше вманиачил, знаеше, че е важно, но не и защо.

Пилотът му е търсел охлюви за хипердрайв.

— Как? — попитах Куна, като се опитвах да прикрия шока си. — Как разбра, че имам хипердрайв охлюв?

— Следвах те — призна Химерна и аз трепнах. Все още забравях понякога, че е до мен. — Когато се срещна с Мориумур онзи ден във водната градина.

Тогава Кръвожадния ме чакаше на вратата. Ангели небесни, той се държеше толкова странно и бе като изпаднал в летаргия, откакто пристигнахме. Да не би защото сайтоничните инхибитори на Към звездите пречеха на силите му?

Куна изключи дрона, след това го върна в раницата ми. После преплете пръсти и продължи да ме наблюдава със замислено, извънземно изражение.

— Това създава проблеми — заяви той. — Които ти няма да разбереш. Имах надежди… — Той направи пренебрежителен жест, след това отвори вратата на совалката. — Ела.

— Къде? — попитах подозрително.

— Искам да ти покажа какво точно представлява Върховенството, Аланик — рече Куна, взе раницата ми и слезе.

Нямах доверие на това мрачно изражение и зловещата усмивка. Изчаках назад и усетих аромата на канела.

— Можеш да му имаш доверие, Аланик — увери ме Химерна.

— Знам, че това ще кажеш — отвърнах. — Но мога ли да имам доверие на теб?

— Не съм казала на никого какво представляваш, нали? — прошепна тя.

Погледнах мястото, където беше тя. Най-сетне, победена, слязох от совалката.

— Куна — обади се високо застаналата зад мен Химерна. — Имаш ли нужда от мен?

— Не, можеш да се върнеш към основната си мисия.

— Прието — рече тя и вратата на совалката се затвори.

Куна тръгна към сградата, без да ме изчака, за да се увери, че идвам. Защо застана с гръб към мен? Ами ако бях опасна? Забързах към него.

— Не съм ли била основната мисия на Химерна? — попитах и кимнах към совалката, когато тя отлетя.

— Ти беше просто щастливо попадение — обясни Куна. — Тя е тук, за да наблюдава Уинзик. — Куна стигна до вратата, на която имаше прозорец и охранител вътре. Той кимна на Куна, но след това оголи зъби към мен в дионска гримаса.

— Аз я водя, с мен е — обясни Куна.

— Ще трябва да отбележа, министре. Това е много необичайно.

Куна го изчака да напише нещо. Използвах момента, за да напиша кратко съобщение на гривната. Ем-бот. Чуваш ли ме още?

— Да — отвърна той в ухото ми. — Но съм много объркан.

Кръвожадния е хипердрайв. Ако умра, върни се на Метален рой. Кажи им.

— Какво? — попита Ем-бот. — Спенса, не мога да го направя!

Героите не избират трудностите.

— Аз дори не мога да летя сам, камо ли да направя хиперскок!

Охлювът е хиперскокът.