Илиада [bg]

в миг полетяха от стана и вой неугасващ ехтеше. Гръмко извика Патрокъл, подбуждайки своите другари: «Вий, мирмидонци, другари на славния син на Пелея! Хайде, бъдете мъже и спомнете си бурната сила, [270] чест да дадем на Ахила, най-храбрия между аргийци, сбрани край кораби кухи, че вий сте бойци ръкопашни! Своята грешка да види и властният цар Агамемнон, който съвсем не зачете най-храбрия между ахейци.» Каза така и разпали у всекиго сила и смелост. [275] В гъсти редици войските нападнаха дръзко троянци: станът отекна страхотно от бойния вик на ахейци. Щом пък троянци видяха юначния син на Менойтий, блеснал във медни доспехи, и с него коларят му славен, 280. всички се сепнаха духом; войската във смут се раздвижи. Сметнаха, че е пристигнал от стана Ахил богоравен, вече гнева си смирил, помирен със ахейци напълно. Вред се озърташе всеки къде от смъртта да избяга. Пръв се прицели Патрокъл със своето копие светло точно в средата, където нападаха много троянци стръмната корабна кърма на Протезилая мъжествен. [285] Тежко удари Пирехма, довел конеборци пеонци, волно живеещи в град Амидон до широкия Аксий. Той го прониза във дясното рамо, Пирехъм изохка, възнак в прахта се събори, пеонците хукнаха в ужас: всички обърна във бягство Патрокъл, синът на Менойтий, щом им погуби водача, най-доблестен в лютите битки. [290] Той ги отблъсна назад, угаси избуялия огън. Кораба, вече почти изгорял, изостави. Троянци бягаха с вик вледеняващ, данайци се сипнаха бързо около гладките кораби, шум непрестанен ехтеше. [295] Както Зевс мълниесборец от връх недостъпен когато сред планината огромна разпръсне гъст облак надвиснал, виждат се всички скали, долини, върхове острозъби, а от небето навред се разстила ефирът безкраен, [300] тъй и данайци, отбили от кораби огъня пламнал, дъх си поеха за малко, но боят не спираше никак. Още троянци не бягаха от войнолюбци ахейци, нито напускаха в ужас извитите кораби черни; здраво стояха във строя, отстъпваха само насила. [305] Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда. Първо Патрокъл, юначният син на героя Менойтий, с копие остро улучи бедрото на Ареилика, който бе тъкмо побягнал, медта го просвредли изцяло, счупи му яката кост, повали го с лице към земята. Цар Менелай гръмогласен умери Тоанта в гърдите, [310] там, гдето бяха открити от щита, отне му живота. Щом Филеид пък видя, че Амфикъл налита прикрито, той изпревари и пръв го удари високо в бедрото, гдето стои най-дебелият мускул в човешкото тяло; жилите с мед му преряза и мрак му забули очите. [315] Вожд Антилох Несторид нарани пък Антимния с остро копие, в миг му промуши корема със медното жило. Падна героят наблизо, но Марис веднага се спусна с копие към Антилоха, че беше разсърден за брат си: спря пред трупа и преди да стовари медта в Антилоха, богоподобният вожд Тразимед изпревари и точно [320] Мариса в рамото шибна, а острото копие смъкна мускула цял от ръката, на дребно костта му начупи. Марис се шумно събори и мрак му забули очите. [325] Тъй че със двамата сина на Нестор Нелеев убити, слязоха в Ереб двамина другари на цар Сарпедона, копиеборци отлични, потомци на Амизодара, който отхрани свирепа Химера за зло на мнозина. А пък Ойлеев Аякс се затича срещу Клеобула, [330] сграбчи го жив и объркан съвсем в суматохата бойна, в шията с меча го перна и силата в миг му премахна, целият меч се затопли от струйната кръв на героя: алена смърт със всесилна съдба му затвори очите. Влязоха в бой Пенелей беотиец и Ликон от Троя; [335] хвърлиха копия медни и двамата, ала напразно. После се втурнаха с мечове. Ликон срази Пенелея в конската грива на шлема; до дръжката меча си счупи, а Пенелей го улучи във шията чак под ухото, целия меч надълбоко потъна, главата увисна, [340] само на кожа държана: отлитна животът на Ликон. Вожд Мерион пък настигна с чевръсти нозе Акаманта; в рамото той го уцели, едва в колесницата скочил. С шум Акамант се катурна и мрак му забули очите. Идоменей Ериманта умери със мед безпощадна [345] право в устата, и жилото мина под мозъка ниско, белите кости му счупи, зъбите от корен изкърти, двете му светли очи се напълниха с кърви червени, кръв му течеше от ноздрите и от устата разбита: черният облак на смърт безпощадна отвред го обгърна. [350] Всеки от тези данайски водачи уби по троянец. Както зли вълци налитат на агнета или козлета, грабват ги с бяс от стадата, разпръснати сред планините, щом е пастирът небрежен. Когато ги вълците зърнат,